италиански
Lingua italiana
Lingua italiana
Около 65 милиона
Италия, Швейцария, Сан Марино, Ватикана, ЕС
Хърватия и Словения
Бразилия (25 милиона), Аржентина (24 милиона), САЩ (18 милиона), Канада (1.5 милиона), Уругвай (1.5 милиона), Австралия (0,85 милиона) и т.н.
Италиански език е официален в Италия, един от официалните езици на ЕС, както и малцинствен език в три други държави от ЕС. Той е един от най-големите езици на Съюза, след немския, английския и френския. Той не е международен език като английския, френския или испанския, но се използва широко в Средиземноморския басейн и се изучава като един от най-популярните чужди езици в света. Познаването на италианския е незаменимо за изкуствоведи и музиканти, особено що се отнася до опера. Също така е много важно за международната гастрономия в целия свят. Италианският е повлиял на почти всички езици по света, особено в тези области. Думи и изрази като sfumato, fresco, villa (в изкуството и архитектурата), concerto, ballerina, allegro, baritone (в музиката), motto, novel, notturno (в литературата) или spaghetti, espresso, pizza, pasta, но също zero, lava, volcano и neutrino (в науката) са само някои от хилядите, които са влезли във всички европейски езици. Това е показателно за почти абсолютното доминиране на италианската култура в европейската история, от римско време през Възраждането и до днес. Френският е заел около 3000 думи от италианския. Диалектите на френския, хърватския или словенския близо до италианската граница са изцяло повлияни от италианския, а малтийският език е пълен с италиански думи. Не бива да се забравя, че италианският е действителният работен език на Ватикана и по този начин има важно място в целия католически свят.
Италианският е загубил падежите на латински, с изключение на личните местоимения: (io me - аз, мен) и има два граматическите рода, със съгласуване между членове, прилагателни и съществителни. Родът се указва чрез члена или окончанието на думата: un ragazzo buono (добро момче), una ragazza buona (добро момиче). Само личните местоимения имат флексия. Характерна особеност на флексията на члена е сливането на членовете с предлози: del, dello, dell‘, dei, degli, della, delle и т.н.
единствено число | множествено число | |||
---|---|---|---|---|
Определителен | Неопределителен | Определителен | Неопределителен | |
мъжки -o | il ragazzo момче |
un ragazzo | i ragazzi | dei ragazzi |
Женски род -a | la ragazza момиче |
una ragazza | le ragazze | delle ragazze |
мъжки -o Начална гласна |
l’amico приятел |
un amico | gli amici | degli amici |
Женски род -a Начална гласна |
l’amica приятелка |
una amica un’ idea |
le amiche delle idee |
delle amiche |
Начално s+съгласна | lo scopo цел |
uno scopo | gli scopi | gli scopi |
Словообразуване е такова, че в италианския се избягва сложни думи. Обичайният словоред е подлог-сказуемо-допълнение, а прилагателните следват съществителните: una casa grande (голяма къща).
Глаголи се спрягат по лице и число и се съгласуват с подлога. Италианският има много неправилни глаголи. Правилните глаголи се делят на три (или четири) групи в зависимост от окончанието за инфинитив (-are, -ere, ire, -isco: parlare, credere, partire, finire, finisco). Ето преглед на спрежението на правилните глаголи от първата група:
единствено число | множествено число | |||||
---|---|---|---|---|---|---|
първо лице | второ лице | трето лице | първо лице | второ лице | трето лице | |
Изявително наклонение | ||||||
Просто сегашно време | io amo | tu ami | egli ama | noi amiamo | voi amate | essi amano |
Сегашно свършено време | io ho amato | tu hai amato | egli ha amato | noi abbiamo amato | voi avete amato | essi hanno amato |
Минало несвършено време | io amavo | tu amavi | egli amava | noi amavamo | voi amavate | essi amavano |
Минало свършено време | o avevo amato | tu avevi amato | egli aveva amato | noi avevamo amato | voi avevate amato | essi avevano amato |
Минало абсолютно време | io amai | tu amasti | egli amò | noi amammo | voi amaste | essi amarono |
Отдалечено минало свършено време | io ebbi amato | tu avesti amato | egli ebbe amato | noi avemmo amato | voi aveste amato | essi ebbero amato |
Просто бъдеще време | io amerò | tu amerai | egli amerà | noi ameremo | voi amerete | essi ameranno |
Бъдеще свършено време | io avrò amato | tu avrai amato | egli avrà amato | noi avremo amato | voi avrete amato | essi avranno amato |
Подчинително наклонение | ||||||
Сегашно време | che io ami | che tu ami | che egli ami | che noi amiamo | che voi amiate | che essi amino |
Минало време | che io abbia amato | che tu abbia amato | che egli abbia amato | che noi abbiamo amato | che voi abbiate amato | che essi abbiano amato |
Минало несвършено време | che io amassi | che tu amassi | che egli amasse | che noi amassimo | che voi amaste | che essi amassero |
Минало предварително време | che io avessi amato | che tu avessi amato | che egli avesse amato | che noi avessimo amato | che voi aveste amato | che essi avessero amato |
Условно наклонение | ||||||
Сегашно време, условно наклонение | io amerei | tu ameresti | egli amerebbe | noi ameremmo | voi amereste | essi amerebbero |
Минало време, условно наклонение | io avrei amato | tu avresti amato | egli avrebbe amato | noi avremmo amato | voi avreste amato | essi avrebbero amato |
Повелително наклонение | ||||||
Сегашно време | — | ama | ami | amiamo | amate | amino |
Инфинитив (нелична глаголна форма) | ||||||
Сегашно време | amare | |||||
Минало време | avere amato | |||||
Причастие | ||||||
Сегашно време | amante | |||||
Минало време | amato | |||||
Герундив | ||||||
Сегашно време | amando | |||||
Минало време | avendo amato |
Езиковото разнообразие в Италия в действителност е по-голямо, отколкото в останалата част от романоезичните страни, взети заедно. Стандартният италиански в много отношения е по-близък до испанския или португалския, отколкото да пиемонтския или неаполитанския. Пиемонтските диалекти в някои отношения са по-близо до провансалския и френския, отколкото до италианския. Други по-големи местни езици - венециански, емилиянски, романьолски, ломбардски, генуезко-лигурийски, неаполитански, сицилиански - са се развили независимо от простонародния латински език, като по този начин са диалекти на латинския, а не на тосканския италиански, който е в основата на стандартизирания (литературен) италиански. Затова е по-правилно да се говори за езици на Италия, отколкото за италиански диалекти, като всяко едно от тези наречия има диалекти, а някои от тях притежават писмена форма и често богата литература.
Тосканският все още се смята за най-чистият от всички италиански диалекти, тъй като е най-подобен на оригиналния или класическия латински. Най-влиятелната разновидност на езика в момента често се нарича Lingua toscana in bocca Romana: Тоскански език в римски уста. Въпреки това, едва през 19-ти век езикът, говорен от образованите тосканци, се превръща в език на новата нация. Обединението на Италия през 1861 г. има огромно влияние не само на политическата сцена, но води и до значителни социални, икономически и културни трансформации. Със задължителното училищно обучение и с повишаване нивото на грамотност много хора изоставят родните си диалекти в полза на националния език или развиват местни диалекти или варианти на стандартния език (Italiano popolare), оцветен от местните говори.
Източник: Wikimedia Commons