Влияние на италианския

Италиански език е официален в Италия, един от официалните езици на ЕС, както и малцинствен език в три други държави от ЕС. Той е един от най-големите езици на Съюза, след немския, английския и френския. Той не е международен език като английския, френския или испанския, но се използва широко в Средиземноморския басейн и се изучава като един от най-популярните чужди езици в света. Познаването на италианския е незаменимо за изкуствоведи и музиканти, особено що се отнася до опера. Също така е много важно за международната гастрономия в целия свят. Италианският е повлиял на почти всички езици по света, особено в тези области. Думи и изрази като sfumato, fresco, villa (в изкуството и архитектурата), concerto, ballerina, allegro, baritone (в музиката), motto, novel, notturno (в литературата) или spaghetti, espresso, pizza, pasta, но също zero, lava, volcano и neutrino (в науката) са само някои от хилядите, които са влезли във всички европейски езици. Това е показателно за почти абсолютното доминиране на италианската култура в европейската история, от римско време през Възраждането и до днес. Френският е заел около 3000 думи от италианския. Диалектите на френския, хърватския или словенския близо до италианската граница са изцяло повлияни от италианския, а малтийският език е пълен с италиански думи. Не бива да се забравя, че италианският е действителният работен език на Ватикана и по този начин има важно място в целия католически свят.

Граматика

Италианският е загубил падежите на латински, с изключение на личните местоимения: (io me - аз, мен) и има два граматическите рода, със съгласуване между членове, прилагателни и съществителни. Родът се указва чрез члена или окончанието на думата: un ragazzo buono (добро момче), una ragazza buona (добро момиче). Само личните местоимения имат флексия. Характерна особеност на флексията на члена е сливането на членовете с предлози: del, dello, dell‘, dei, degli, della, delle и т.н.

Словообразуване е такова, че в италианския се избягва сложни думи. Обичайният словоред е подлог-сказуемо-допълнение, а прилагателните следват съществителните: una casa grande (голяма къща).

Глаголи се спрягат по лице и число и се съгласуват с подлога. Италианският има много неправилни глаголи. Правилните глаголи се делят на три (или четири) групи в зависимост от окончанието за инфинитив (-are, -ere, ire, -isco: parlare, credere, partire, finire, finisco). Ето преглед на спрежението на правилните глаголи от първата група:

Италиански диалекти и езици на Италия

Езиковото разнообразие в Италия в действителност е по-голямо, отколкото в останалата част от романоезичните страни, взети заедно. Стандартният италиански в много отношения е по-близък до испанския или португалския, отколкото да пиемонтския или неаполитанския. Пиемонтските диалекти в някои отношения са по-близо до провансалския и френския, отколкото до италианския. Други по-големи местни езици - венециански, емилиянски, романьолски, ломбардски, генуезко-лигурийски, неаполитански, сицилиански - са се развили независимо от простонародния латински език, като по този начин са диалекти на латинския, а не на тосканския италиански, който е в основата на стандартизирания (литературен) италиански. Затова е по-правилно да се говори за езици на Италия, отколкото за италиански диалекти, като всяко едно от тези наречия има диалекти, а някои от тях притежават писмена форма и често богата литература.

Тосканският все още се смята за най-чистият от всички италиански диалекти, тъй като е най-подобен на оригиналния или класическия латински. Най-влиятелната разновидност на езика в момента често се нарича Lingua toscana in bocca Romana: Тоскански език в римски уста. Въпреки това, едва през 19-ти век езикът, говорен от образованите тосканци, се превръща в език на новата нация. Обединението на Италия през 1861 г. има огромно влияние не само на политическата сцена, но води и до значителни социални, икономически и културни трансформации. Със задължителното училищно обучение и с повишаване нивото на грамотност много хора изоставят родните си диалекти в полза на националния език или развиват местни диалекти или варианти на стандартния език (Italiano popolare), оцветен от местните говори.

Източник: Wikimedia Commons