немски
Deutsche Sprache
Deutsche Sprache
95-100 милиона (официален език в страните), 120 милиона (всички страни)
Германия, Австрия, Швейцария, Италия (Южен Тирол), Лихтенщайн, Люксембург, Белгия (немско малцинство), ЕС, Северен съвет
Франция (1,2 милиона), Бразилия (0,9 милиона), Русия (850 000), Южна Африка (300 000 - 500 000), Казахстан (360 000), Полша, Унгария, Румъния, Италия, Чехия, Намибия, Дания, Словакия, Ватикана (Швейцарската гвардия), Венецуела (Колоня Товар)
САЩ, Аржентина, Канада, Мексико, Австралия, Чили, Парагвай, Нова Зеландия, Боливия, Холандия, Великобритания, Перу, Испания, Полша, Израел, Норвегия, Еквадор, Украйна, Доминиканска република, Гърция, Ирландия, Белиз
Немският език е официален език в седем страни от ЕС и най-големият език на Съюза. Въпреки това, той не е международен език като английски, френски, испански или португалски. Първо, немската емиграция към други континенти, макар и значителна, е индивидуална и без държава, без военна или културна подкрепата на империя. По този начин, с течение на времето, десетки милиони германски заселници в Северна и Южна Америка, Южна Африка и Океания са били абсорбирани от приемащите народи и са загубили своя език. Второ, двете световни войни са намалили териториите на немскоговорящите и са довели до загуба на репутация и закриването на културни институции (меко казано), като например училища в страни като САЩ и Бразилия. Забележително изключение от общия числен спадът на немския език е общността на амишите в САЩ, с годишен (!) темп на растеж от почти 5%, което на теория би трябвало да ги направи най-голямата група от населението в САЩ до края на века.
Звукоизмествания в горнонемския
(bdg→ptk, th→d, v→b, k→ch, p→pf, t→ts/ss)
Хоенщауфен: литературен стандарт, базиран на алеманския
Разширяване на изток
Държава на тевтонския орден в Прибалтика. Ранен идиш
Среден горнонемски с еврейски букви
Ханзата. Долнонемско управление
Печатарска преса (Гутенберг)
Масова емиграция в Америка
Стандартният горнонемски (Hochdeutsch) става говорим език
Стандартизация
(Втора конференция по правопис)
Правописна реформа
Столетие | Звукоизместване (горнонемски) | Без звукоизместване (английски) | |
---|---|---|---|
d→t | 2-4 | gut | good |
p→ff | 4/5 | Schiff | ship |
t→ss | 4/5 | essen | eat |
k→ch | 4/5 | machen | make |
t→ts | 5/6 | Zehe | toe |
p→pf | 6/7 | Apfel | apple |
ß→b | 7/8 | geben | give |
b→p | 8/9 | Rippe | rib |
d→t | 8/9 | Tag | day |
dg→ck | 8/9 | Brücke | bridge |
þ→d | 9/10 | Dorn | thorn |
Немският има 26-буквена азбука, но използва диакритични знаци (умлаут) над буквите on a, o и u (ä, ö, ü), както и специална буква (ß) (ß - есцет) за беззвучно s след дълги гласни.
Немският език има етимологически стил на правопис, без връзка със съвременното произношение, обаче, произношение може (обикновено) се предвиди от писмената форма. Примери за специален правописни конвенции са sch /ʃ/ (Schale 'купа'), st /ʃt/ (Stoff 'тъкан'), sp /ʃp/ (Spaß 'забавен') и дифтонгите ei /a͡ɪ/ (Ei 'яйце') и eu /ɔʏ̯/ (Heu 'сено').
Има една известна детска песен, която добре демонстрира немската звукова система: https://www.youtube.com/watch?v=B9ylfF-sYf4
Трима китайци с контрабас седяха на улицата и разговаряха. Покрай тях мина полицията: Е, какво е това? - Трима китайци с контрабас.
Песента се повтаря много пъти, всеки път всички гласни се заменят с една и съща гласна или дифтонг, например "а": Dra Chanasan mat dam Kantrabass ..., 'ö': Drö Chönösön möt döm Köntröböss ..., или дори "au": Drau Chaunausen maut daum Kauntraubauss ....
В немския има четири падежа и три граматически рода, със съгласуване между членове, прилагателни и съществителни. Склонението на прилагателниje се различава в зависимост от това дали словосъчетанието е определено или неопределено. Интересното е, че самите немски съществителни почти нямат падежни окончания, флективният маркер се намира предимно в члена. Отличителна черта на немския език е използването на umlaut в окончанията. По този начин при много съществителни маркер за множествено число е изменението на ударената гласна: a/o/u → ä/ö/ü.
мъжки сивият вълк/сивите вълци |
Женски род малката мишка/малките мишки |
среден бързият кон/бързите коне |
|
---|---|---|---|
именителен падеж | der graue Wolf die grauen Wölfe |
die kleine Maus die kleinen Mäuse |
das schnelle Pferd die schnellen Pferde |
родителен падеж | des grauen Wolf(e)s der grauen Wölfe |
der kleinen Maus der kleinen Mäuse |
des schnellen Pferd(e)s der schnellen Pferde |
дателен падеж | dem grauen Wolf den grauen Wölfen |
der kleinen Maus den kleinen Mäusen |
dem schnellen Pferd den schnellen Pferden |
винителен падеж | den grauen Wolf die grauen Wölfe |
die kleine Maus die kleinen Mäuse |
das schnelle Pferd die schnellen Pferde |
мъжки сив вълк/сиви вълци |
Женски род малка мишка/малки мишки |
среден бърз кон/бързи коне |
|
---|---|---|---|
именителен падеж | ein grauer Wolf grauen Wölfe |
eine kleine Maus kleine Mäuse |
ein scnnelles Pferd schnelle Pferde |
родителен падеж | eines grauen Wolf(e)s grauer Wölfe |
einer kleinen Maus kleiner Mäuse |
eines schnellen Pferd(e)s schneller Pferde |
дателен падеж | einem grauen Wolf grauen Wölfen |
einer kleinen Maus kleinen Mäusen |
einem schnellen Pferd schnellen Pferden |
винителен падеж | einen grauen Wolf graue Wölfe |
eine kleine Maus kleine Mäuse |
ein schnelles Pferd schnelle Pferde |
Глаголите се спрягат за лице и число и се съгласуват с подлога. Отделно от флективните окончания, голям брой немски така наречените силни глаголи имат вътрешни промени на гласните за обозначаване на време, среща се умлаут във 2-ро и 3-то лице единствено число на глаголни форми, както и в минало време на условното наклонение.
schlafen
(спя) |
единствено число | множествено число |
---|---|---|
първо лице |
Ich schlafe (аз спя) Ich schlief (аз спях) |
Wir schlafen (ние спим) Wir schliefen (ние спяхме) |
второ лице |
Du schläfst (ти спиш) Du schliefst (ти спеше) |
Ihr schlaft (ти спиш) Ihr schlieft (ти спеше) |
трето лице |
Er/sie/es schläft (тоя/тя/то спи) Er/sie/es schlief (той/тя/то спеше) |
Sie schlafen (те спяха) Sie schliefen (те спяха) |
Немският език е известен с големия си речников запас. Това се дължи отчасти на дълга литературна традиция, натрупваща синоними от много векове и диалекти, както и на факта, че немският позволява съставяне на думи (Apfelsaft) в случаи, където английският използва вериги от съществителни (ябълка сок), а френският - фрази от предлози и съществителни (сок от ябълка). Интересното е, че Уикипедия на немски език е втората по големина в света и е много по-голяма, отколкото може да се очаква, като се има предвид броя на немскоговорящите по рождение.
Още една причина за размера на немския речников запас е могъщата немска бюрокрация, които се нуждае от бюрократична дума за всичко от Postwertzeichen (Briefmarke - печат) to Personenkraftwagen/PKW (Auto - кола).
По този начин, когато се кандидатства за шофьорска книжка, просто "не" може да звучи така: Ihr Antrag auf Einleitung eines Verfahrens zur Erteilung der Erlaubnis zum Führen eines Kraftfahrzeugs auf öffentlichen Straßen wurde abgelehnt. (Вашето заявление за започване на процедура, насочена към предоставяне на разрешение за управление на моторно превозно средство по обществени улици, е било отказано).
Немският диалектен пейзаж е много сложен, отчасти защото езиковото пространство през голямата част от историята е политическа смесица от суверенни области, хлабаво държани заедно от избран император. От гледна точка на диалектологията основната изоглоса (граница) е между севера и юга, приблизително през Франкфурт, с b/d/g на север и p/t/k на юг. Диалектните различия не се ограничават само със замяна на звуци, но се проявяват и в лексиката. Ролките (рулони, свитъци), например, са Brötchen на север и Wecken или Semmel на юг, мутирайки през Weckerl и Semmerl в Бавария до Weggli и Semmeli в Швейцария. Най-северните варианти включват Schrippe (Берлин), Luffe (Брауншвайг) и датския еквивалент Rundstück (rundstykke).
Долнонемски
Среднонемски
Горнонемски
Многоезичен сайт за изучаване на немски език: http://deutsch.info