История

Предците на съвременните словенци са славяните, които се заселили в региона в Източните Алпи, на територията на днешна Словения, Южна Унгария, Южна Австрия и Североизточна Италия от 6-ти век насам. Първите писмени сведения за съществуването на езика датират от 10-ти век, когато се появили най-старите известни документи, написани на словенски; те са и най-старите текстове, написани на славянски език с латиница. Първите 50 книги на словенски са написани от протестантски реформатори в 16-ти век; сред тях са първата граматика през 1550 г. и първият превод на Библията. Съвременният книжовен език е роден от различни словенски диалекти, а писмената традиция на словенския датира от много векове.

Фрайзингски ръкописи от 10 век.

Диалекти

В Словения има 7 диалектни групи с 46 диалекта в относително малка географска област. Затова словенският е най-богатият славянски език от гледна точка на диалектите. Има няколко причини за това. Територията на Словения е била населена от няколко посоки. Четири езикови групи (германска, угрофинската, романска и славянска) се срещат на това място и всяка една влияе върху своите съседи. Географските условия също са важни, защото много от алпийските долини и обширни планински гори в миналото са били сериозни пречки за контакти между народите. Всички тези условия са довели до богато езиково наследство, с много местни специфични форми в лексиката и граматиката, които може да се окажат трудно разбираеми за носители на езика от други региони.

Граматика

За да се знае каква форма трябва да има едно съществително или прилагателно, шест падежа и три рода дават 54 възможности. Глаголите може да се спрягат по лице (първо, второ и трето), 4 времена (настояще, бъдеще, перфектно и минало предварително време) и три числа (единствено, множествено и двойнствено). Има много неправилни глаголи, затова не е лесно да се познае дали глаголът е с правилна форма или неправилна форма - това трябва да се научи. Мястото на ударение, както и двойнствените форми и тези за родителен падеж, са трудни не само за чужденците, но дори словенците си имат проблеми с тях.

Двойнственото число се използва заедно с единствено и множествено число. Ако съществителното се отнася до двама души, два предмета или понятия, то трябва да се скланя в двойнствено число, което е различно от и множественото число. Двойнственото число се използва не само за съществителни, но също така и за прилагателни и местоимения, а глаголите се спрягат не само в единствено и множествено число, но в двойнствено.