Прескочи към съдържанието

словенски

Slovenski jezik

Брой говорещи езика по рождение

2,4 милиона

Официален език в

Словения, ЕС

Малцинствен език в

Австрия, Италия, Унгария

Език на диаспора

Аржентина, САЩ, Австралия

Азбука
25 букви
Граматически падежи
6
Езиков код
sl, slv
Езикова типология
флективен , пропускане на подлога , SVO
Езиково семейство
Индоевропейски, славянски, южнославянски
Брой диалекти
Около 50

Най-дълга дума

диалектико-материалистически

Странна дума или изречение

ние двамата
избрана за най-красивата дума на словенски

История

Предците на съвременните словенци са славяните, които се заселили в региона в Източните Алпи, на територията на днешна Словения, Южна Унгария, Южна Австрия и Североизточна Италия от 6-ти век насам. Първите писмени сведения за съществуването на езика датират от 10-ти век, когато се появили най-старите известни документи, написани на словенски; те са и най-старите текстове, написани на славянски език с латиница. Първите 50 книги на словенски са написани от протестантски реформатори в 16-ти век; сред тях са първата граматика през 1550 г. и първият превод на Библията. Съвременният книжовен език е роден от различни словенски диалекти, а писмената традиция на словенския датира от много векове.

Фрайзингски ръкописи от 10 век.

Диалекти

В Словения има 7 диалектни групи с 46 диалекта в относително малка географска област. Затова словенският е най-богатият славянски език от гледна точка на диалектите. Има няколко причини за това. Територията на Словения е била населена от няколко посоки. Четири езикови групи (германска, угрофинската, романска и славянска) се срещат на това място и всяка една влияе върху своите съседи. Географските условия също са важни, защото много от алпийските долини и обширни планински гори в миналото са били сериозни пречки за контакти между народите. Всички тези условия са довели до богато езиково наследство, с много местни специфични форми в лексиката и граматиката, които може да се окажат трудно разбираеми за носители на езика от други региони.

  • Gorenjska narečna skupina
  • Dolenjska narečna skupina
  • Štajerska narečna skupina
  • Panonska narečna skupina
  • Koroška narečna skupina
  • Primorska narečna skupina
  • Rovtarska narečna skupina
  1. šavrinsko narečje
  2. čiško narečje
  3. kostelsko narečje
  4. mešani kočevski govori
  5. severnobelokranjsko narečje
  6. južnobelokranjsko narečje

Писмена система и произношение

  • a
  • b
  • c
  • č
  • d
  • e
  • f
  • g
  • h
  • i
  • j
  • k
  • l
  • m
  • n
  • o
  • p
  • r
  • s
  • š
  • t
  • u
  • v
  • z
  • ž

Правописът е комбинация от фонетични и етимологични принципи, като последните са по-важни. Поради тази причина, една и съща буква не винаги се чете по един и същи начин: например, L в края на думата и след гласна се произнася като английското W: bil [biw]. V преди съгласна да се произнася като W: stavba [stawba], vhod [whod]. 29-те звука в словенския се пишат с 25 латински букви, три от които са с диакритичен знак (č = ch, š = sh, ž = zh).

Ударението може да бъде на всяка сричка. Думи с ударения на различни срички често имат различни значения.

Граматика

За да се знае каква форма трябва да има едно съществително или прилагателно, шест падежа и три рода дават 54 възможности. Глаголите може да се спрягат по лице (първо, второ и трето), 4 времена (настояще, бъдеще, перфектно и минало предварително време) и три числа (единствено, множествено и двойнствено). Има много неправилни глаголи, затова не е лесно да се познае дали глаголът е с правилна форма или неправилна форма - това трябва да се научи. Мястото на ударение, както и двойнствените форми и тези за родителен падеж, са трудни не само за чужденците, но дори словенците си имат проблеми с тях.

Двойнственото число се използва заедно с единствено и множествено число. Ако съществителното се отнася до двама души, два предмета или понятия, то трябва да се скланя в двойнствено число, което е различно от и множественото число. Двойнственото число се използва не само за съществителни, но също така и за прилагателни и местоимения, а глаголите се спрягат не само в единствено и множествено число, но в двойнствено.

отивам (iti)

единствено число Двойнствено число множествено число
първо лице grem greva gremo
второ лице greš gresta greste
трето лице gre gresta gredo

съпруг (mož)

единствено число Двойнствено число множествено число
именителен падеж mož moža možje
родителен падеж moža mož mož
дателен падеж možu možema možem
винителен падеж moža moža može
Местен падеж pri možu pri možeh pri možeh
Творителен падеж z možem z možema z možmi

момиче (deklica)

единствено число Двойнствено число множествено число
именителен падеж deklica deklici deklice
родителен падеж deklice deklic deklic
дателен падеж deklici deklicama deklicam
винителен падеж deklico deklici deklice
Местен падеж pri deklici pri deklicah pri deklicah
Творителен падеж z deklico z deklicama z deklicami

Словообразуване и лексика

Словенският език принадлежи към славянските езици и запазва някои архаични черти на праславянския, които са били загубени в други славянски езици.

Най-известната архаична черта е двойнственото число, което се използва само в словенския и в сорбските езици в Германия. Другите славянски езици имат само останки от двойнствено число.

Друга архаична черта, запазена в словенския, е системата на местоименията, която е много правилна. Малко езици имат нещо подобно.

Въпросителни (K) Показателни (T) Неопределителни (VS) Отрицателни (N)
kaj
какво
to
това
vse
всичко
nič
нищо
kdo
кой
ta, tisti
този
vsak
всеки
nihče
никой
kakšen
какъв
takšen
такъв
vsakršen
всякакъв
nikakršen
никакъв
kje
къде
tam
тук
vsepovsod
навсякъде
nikjer
никъде
kdaj
кога
takrat / tedaj
тогава
vedno / vsakokrat
винаги
nikoli
никога
kako
как
tako
така
vsekakor
всякак
nikakor
никак
koliko
колко
toliko
толкова
- nekoliko
няколко

Словенският създава нови думи на основата на местни корени, затова има по-малко заемки, отколкото в повечето други езици. Но, разбира се, той също приема чужди думи, въпреки че те са адаптирани към правилата на езика ("евро" е evro).

Много езици наричат ​​компактните дискове "CD-та", от английската абревиатура, но на словенски език те се наричат ​​zgoščenka (въпреки че CD също се използва понякога), "компютър" е računalnik, "смартфон" е dlančnik и т.н.

Тематични думи

Забавни или странни поговорки и идиоматични изрази

Скоропоговорки

Обратно горе