турски

Türk dili

Брой говорещи езика по рождение

повече от 70 милиона

Официален език в

Турция, Кипър

Малцинствен език в

Македония, Румъния, Босна и Херцеговина, Гърция, Ирак, Косово

Език на диаспора

Германия, Франция, Холандия, САЩ, Австрия, Саудитска Арабия, Швейцария, Австралия, Швеция, Русия, Дания, Великобритания, Канада, Белгия, България, Италия, Азербайджан...

Азбука
Латиница, 29 букви, 21 съгласни и 8 гласни

Граматически падежи
6

Езиков код
tr, tur

Езикова типология
аглутинативен , вокална хармония , пропускане на подлога , SOV

Езиково семейство
Огузки клон на тюркските езици

Брой диалекти
Броят на диалекти не е установен

Най-дълга дума

ademimerkeziyetçilik

децентрализация

Странна дума или изречение

muvaffakiyetsizleştiricileştiriveremeyebileceklerimizdenmişsinizcesine

като че си от онези, които не могат лесно да се превърнат в производители на неудачници

Най-дългата възможна дума (с всички суфикси) се състои от 70 букви.

Въведение

Популярна турска гледна точка е, че има един общ турски език (Türkçe), разделен на основни диалекти (lehçe) като казахски турски (Kazak Türkçesi), узбекски турски (Özbek Türkçesi) и турският на Турция (Türkiye Türkçesi). Според тази гледна точка, която не се споделя от повечето лингвисти, турски (тоест, общият тюркски език) е един от най-популярните езици в света с почти 200 милиона носители.

Писмена система и произношение

Латиницата е въведена през 1928 г. Предишните системи за писане, като руническа азбука, или уйгурска или арабска писменост, не съответстват на съвременната турска азбука, която се състои от 21 съгласни и 8 кратки гласни. Няма дълги гласни и дифтонги. Целта на езиковата реформа на Ататюрк е да се създаде по-тясна връзка между писането и речта: Benim adım Mustafa [benim adɯm Mustafa] ("Моето име е Мустафа").

Една от най-характерните черти на турския е хармонията на гласните, включваща опозициите:

предни срещу задни: temizleyeceğim (Аз ще почистя)
ниски срещу високи: ısıtıcı (нагревател)
закръглени vs. незакръглени: görüşürüz (довиждане)

	Предни		Задни
	Незакръглени	Закръглени	Незакръглени	Закръглени
Високи -o	i	ü	ı	u
Ниски -o	e	ö	a	o

Например, изразът görüşürüz (довиждане, буквално: ще се видим един друг) се състои от корена gör- (виж) и три различни наставки, всяка от които има четири варианта: -ış/iş/uş/üş (взаимно) -ır/ir/ur/ür (свършен вид) -ız/iz/uz/üz (първо лице множествено число). Гласните в наставките се променят в зависимост от коренната гласна. Същата последователност на наставки, добавени към други корени, образуват различни варианти:

al- (вземам): alışırız (ще свикнем)
sev- (любов): sevişiriz (ще правим любов)
konuş- (говоря): konuşuruz (ще говорим)

Граматика

Турският, за разлика от повечето европейски езици, е аглутиниращ език. Това означава, че граматическите суфикси се добавят към неизменна основа. Всеки суфикс има свое собствено граматическо значение. Може да се добави повече от една наставка към думата, както в примера по-долу:

ev
къща
evler
къщи
evlenmek
да се оженя
evim
моята къща
evlerim
моите къщи
evlendik
ние се оженихме
evimde
в моята къща
evlerimde
в моите къщи
evlendirecekler
те ще се оженят

В турския няма граматичен род, така че думата arkadaş (приятел) може да се използва както за мъже, така и жени. Няма определен член, но числото bir (един) може да се използва като неопределителен член. Множественото число се посочва от наставката -lar/ler (в зависимост от вокалната хармония), както в evler (къщи) и atlar (коне). Има шест падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, местен и аблатив. Гласната в наставката зависи от гласна хармония:

	къща	кон	доктор	актьор
именителен падеж	ev	at	doktor	aktör
родителен падеж	evin	atın	doktorun	aktörün
дателен падеж	eve	ata	doktora	aktöre
винителен падеж	evi	atı	doktoru	aktörü
Местен падеж	evde	atta	doktorda	aktörde
Аблатив	evden	attan	doktordan	aktörden

Глаголните форми следват модела основа-вид/време-наставка за лице, например oyna-dı-m (аз играх). Отрицанието се образува с отрицателен суфикс -ma/me, който се добавя след основата, например oyna-ma-dı-m (аз не играх). За въпроси се използва частицата mı/mi/mu/mü, например oynadım mı? (да играя ли?). Има пет основни времена на турски: сегашно, бъдеще, аорист, минало свършено и минало дедуктивно. Последното от тях (наричан също минало преизказно) се използва за описване на ситуации, които са разказани на говорителя или, с други думи, когато говорещият не знае дали съждението е вярно или не, например Ali evlenmiş (казват, че Али се бил оженил).

yapmak (да направя)

	единствено число			множествено число
	първо лице	второ лице	трето лице	първо лице	второ лице	трето лице
Сегашно време	yapıyorum	yapıyorsun	yapıyor	yapıyoruz	yapıyorsunuz	yapıyorlar
Бъдеще	yapacağım	yapacaksın	yapacak	yapacağız	yapacaksınız	yapacaklar
Аорист (свършено в миналото)	yaparım	yaparsın	yapar	yaparız	yaparsınız	yaparlar
Минало определено	yaptım	yaptın	yaptı	yaptık	yaptınız	yaptılar
Минало време, преизказно наклонение	yapmışım	yapmışsın	yapmış	yapmışız	yapmışsınız	yapmışlar

Словообразуване и лексика

Неизменимите основи на думите съставляват ядрото на речника. Най-старите основи обикновено са от една сричка и от видовете VC, CV, CVC или CVCC (V - гласна, C - съгласна), като по този начин броят на основите е ограничен. Нови думи се образуват чрез добавяне на наставки към основите или към вече съществуваща думи, например:

sev-
обич, харесване
sevmek
обичам, харесвам
sevişmek
правя любов
sevinmek
радвам се
sevinç
радост
sevindirici
радостен
sevgi
любов, привързаност
sevgili
възлюбен, скъп
sevimli
симпатичен
sevecen
привързан, любещ
sevici
лесбийски

Повторение в турския език

Повторението е много популярен начин да се засили значението на думата на турски език. Има няколко вида:

чрез повторение на афикс: beyaz (бяло) - bembeyaz (много бяло), mavi (синьо) - masmavi (много синьо)
чрез повторение на една и съща дума: parça (парче) - parça parça (на парчета), yavaş (бавно) - yavaş yavaş (бавно, много бавно)
чрез повторение на една и съща дума с промяна на първия звук на m: kahve (кафе) - kahve mahve (кафе и други напитки), çanta (чанта) - çanta manta (чанта и подобни неща )
чрез добавяне на подобна дума: kırık (разбит) - kırık dökük (разбит, разрушен)
чрез добавяне на подобна все още не съществуваща дума: eğri (изкривен) - eğri büğrü (усукан)
чрез комбиниране на две несъществуващи думи: abur cubur (нездравословна храна), ıvır zıvır (джаджи), cicili bicili (натруфен)

Повторение се използва също и в звукоподражанието: çıtır çıtır (използван, когато някой яде хрупкави храни), şapır şapır (използван, когато някой яде или целува шумно). То може да се използва също така и за някои визуални особености на обекти: pırıl pırıl (лъскав). Въпреки че посочените по-горе конструкции са много популярни, моделите са фиксирани (с изключение на група C) и създаването на нови елементи е ограничено.

Лингвопедия