Въведение

Езикът е иницииран от Лудвиг Лазар Заменхоф, който създал граматиката на базата на европейските езици с минимално количество изключения. Речникът се базира най-вече на романските езици, но има и думи от германските и други езици. Новият език, чийто първи учебник излязъл през 1887г., привлякъл общост от говорещи езика и започнал нормален процес на езикова еволюция в общост, която го използвала в различни среди и създала култура, свързана с него. Две десетилетия по-късно се родили първите деца, говорещи есперанто със своите родители, първите говорещи езика по рождение. По този начин, може да се каже, езикът бил създаден за международно общуване, но след това се "креолизирал" и днес е език на диаспора от есперантоговорящи.

Бил създаден на базата на лексика от индо-европейски езици, но с цел да бъде лесен за изучаване. Затова граматиката е аглутинативна, което е характерно за тюркските и угро-финските езици, а на по-дълбоко ниво е изолираща като мандарин и виетнамски. Това означава, че морфемите могат да бъдат използвани като самостоятелни думи. Граматиката е без изключения и допуска създаването на голям брой думи чрез комбиниране на лексикални корени и около четиридесет афикса (например от корена san- (здрав) може да се образуват думи като: malsana (“болен”), malsanulo (“болен човек”), gemalsanuloj (“болни хора от двата пола”), malsanulejo (“болница”), sanigilo (“лекове”), saniĝinto (“оздравял човек”), sanigejo (“място за лечение”), malsaneto (“леко заболяване”), malsanego (“тежко заболяване”), malsanegulo (“много болен човек”), sanstato (“здравословно състояние”), sansento (“усещане за здраве”), sanlimo (“граници на здравето”), malsankaŭzanto (“патоген”), kontraŭmalsanterapio (“терапия срещу болест”)…). Главните части на речта (съществителни, глаголи, прилагателни и наречия) имат система от окончания, които винаги показват каква част на речта са. Регулярността на езика го прави особено лесен за изучаване, а поради възможността за създаване на нови думи това е един от най-продуктивните езици с потенциал за неограничено количество думи. Способен е да изразява всякакви нови идеи или състояния. Например, може да се напише фантастичен роман за марсианци с формата на маса и те да се нарекат tablo (“маса”), tablino (“женска маса”), tablido (“потомство на маса”)… Можем да си представим устройство, което опростява сексуалния живот, и да го наречем sekssimpligilo (“сексуален опростител”), човек, който ходи назад (inversmarŝanto, “ходещ назад”), средство против догматизма (maldogmigilo, “противодогматизатор”), и т.н.

История

Граматика

Всички съществителни окончават на -o: tabl-o (маса), lamp-o (лампа), hom-o (мъж).

Всички прилагателни окончават на -a: bela (хубав, хубава, хубаво), granda (голям, голяма, голямо), malgranda (малък, малка, малко).

Инфинитивната форма на глаголите окончава на -i, havi (имам), iri (ходя).

В сегашно време окончанието е -as: mi manĝas (аз ям), li manĝas (той яде), ili estas (те са), mi estas (аз съм), ŝi estas (тя е).

Минало време окончава на -is. Някои примери: li lernis (той учеше), ili estis (те бяха), homo estis (мъжът беше), li manĝis (той ядеше).

Окончанието за бъдеще време е -os, например mi lernos (аз ще уча), Marko sidos (Марко ще седне).

Освен за именителен има и окончание за винителен падеж, което се използва за съществителни, прилагателни и местоимения както в единствено, така и в множествено число: -n (Mi vidas aŭton. Aŭton mi vidas.: Аз виждам автомобила.)

Благодарение на винителния падеж словоредът е свободен.

Множественото число на съществителните и прилагателните се образува с окончанието -j, което се добавя след окончанието -o или -a, libro (книга), libroj (книги).

Има около 40 представки и наставки, които служат за образуването на нови думи. Сред най-често употребяваните е представката mal-, която придава на думата противоположното значение. Така bona (добър) becomes malbona (лош) и bela (хубав) става malbela (грозен).

Наставката -ul означава 'човек, личност', например grandnazulo = човек с голям нос. Наставката -in образува форми за женски род като grandnazulo (жени с голям нос).