датски
Dansk sprog
Dansk sprog
Около 5.6 милиона
Дания (5.5 милиона вкл. Фарьорските острови (50 000), ЕС
Специални малцинствено права в Германия (~40 000) и Гренландия (~10 000)
САЩ, Канада
Датската азбука има 29 букви, с не-латинските æ,ø,å в края. Буквата "y" съответства на ü с умлаут, а q,w,x се използват само в чужди думи. Като гласни с умлаут, æ и ø вече са специални (съответстват ä и ö в някои други езици), но "а с кръг' (bolle-å) наистина определя датския като скандинавски език.
Трудно е да се каже кога староскандинавският език на викингите се е превърнал в датски, но като най-старата монархия в света Дания може да се гордее с една непрекъсната династия от 54 крале (и в днешно време - кралици), които все повече говорят датски (а някои от тях, уви, долнонемски). Синът на официалния първият крал Горм Стари (Gorm den Gamle) - Харалд, или по-точно неговият каменоделец, използва руническо писмо, за да почете родителите си (и себе си) на известните камъни в Еллинг преди около 1050 години:
haraltr (Харалд) * kunukR (крал) * baþ (заповядал) * kaurua (изсичам, издялвам) * kubl (паметен камък) * þausi * aft (след) * kurm faþur sin (Горм, своя баща) * auk aft (и в чест на) * þąurui (Тюра,) * muþur (майка) * sina (му) * sa (този) haraltr (Харалд) * ias (сам) * sąR (сам) * uan (завладял) * tanmaurk ala (цяла Дания) * auk nuruiak (и Норвегия) * auk tani karþi kristną (и покръстил датчаните)
Датската звукова система има силен уклон към гласни, 17 съгласни се превъзхождат числено от 15 кратки гласни, 12 дълги гласни и 25 дифтонга. Известен пример е изречението æ ø i æ å, което означава "остров в реката" в западните диалекти. Често съгласните се използват само за да модифицират тон или дължина на гласните и не се произнасят сами по себе си. Така например, "g" не се произнася в kugle ([ku:le], "глобус") и създава дифтонг mig ([mai], "мене"). Най-специфичният датски звук е глоталната пауза, както в арабския, която обикновено се реализира само като един вид скърцащ глас (ларингализация). Глоталната пауза съответства на тоналния акцент в шведския и може да бъде единствената особеност, разграничаваща две думи, както в hun ([hun], "тя") и hund ([hun'], "куче"). Доколкото глоталната пауза не се обозначава в писмен вид, тя е трудна за научаване и е сигурен тест за откриването на "шпиони" сред говорещите датски по рождение. Друга специфична особеност на датския език е произношението на "да" с придихание: ja. Това е инструмент за емпатия, използван от слушателя в един разговор като сигнал за внимание, съгласие и съчувствие. Жените го използват много повече от мъжете, а някои дори успяват да произнесат кратки изречения на вдишване.
Датските глаголи нямат окончания за обозначаване на лице и число, няма падежни окончания при существителните, но като особена характеристика може да се посочи изменението на окончанията на существителните за изразяване на определенност (енклитичен член):
Общ | среден | |||
---|---|---|---|---|
Неопределен кола |
Определен колата |
Неопределен самолет |
Определен самолетът |
|
единствено число | en bil | bilen | et fly | flyet |
множествено число | biler | bilerne | fly | flyene |
В датския думите може да се създават чрез добавяне на корени, например ejendomsavancebeskatningsloven (закон за данъка при продажби на имоти), така че на теория на датският речник е с неограничен размер. Датският е "експортирал" няколко думи, сред тях ombudsmand (омбудсман) и køkkenmødding (археологически кухненски остатъци), но има много културно обусловени думи, които трудно се превеждат. Най-известната от тях е hyggelig (приблизително - уютен), което се смята за уникално датско състояние на ума. Има дори и съответстваща глаголна форма, hygge, която означава специална дейност за "създаване на уют".
Датската езикова академия (Dansk Sprognævn) редовно публикува списъци с нови думи в датския, и голяма част от тях са културно непреводими, например:
Когато става дума за хранене, датският в известен смисъл напомня езика на хобитите, използвайки изрази като frokost (буквално "ранно хранене") за обяд, и middag (буквално "пладне") за вечеря. В някои региони дори существува дума за хранене в късна нощ aftenskaffe (вечерно кафе).
Като традиционно риболовна нация, Дания е създала повече свързани с рибата идиоми в сравнение с другите езици. Красиво момиче, например, може да се оприличи на "яка херинга" (sej sild), а глупав човек - на треска (torsk).
Няма ясно изразени диалектни граници между скандинавските езици, а различията между датски, шведски и книжовен норвежки са толкова малки, че с малко практика и търпение езиците са взаимно разбираеми, особено в писмена форма.
В Дания диалектните райони могат да бъдат определени в зависимост от броя на родовете на съществителните. Писменият стандарт (rigsdansk) има два рода, но в източните и южните диалекти има три рода, а в западните - само един. Въпреки това, комбинацията от силно централизирана културно-политическа система и столичен район (Копенхаген), обхващащ 40% от населението, заедно с модерната мобилност и средствата за масово осведомяване бавно превръщат диалектите в акценти, а повечето млади хора използват малко или никакви диалектни думи. Единственият некопенхагска думата с национална популярност е træls (дразнещ).
Източник: Wikimedia Commons