Прескочи към съдържанието

датски

Dansk sprog

Брой говорещи езика по рождение

Около 5.6 милиона

Официален език в

Дания (5.5 милиона вкл. Фарьорските острови (50 000), ЕС

Малцинствен език в

Специални малцинствено права в Германия (~40 000) и Гренландия (~10 000)

Език на диаспора

САЩ, Канада

Азбука
29 букви
Граматически падежи
0
Езиков код
da, dan
Езикова типология
умерено флективен, смесване , SVO
Езиково семейство
Индоевропейско семейство, северногермански клон, източноскандинавска група
Брой диалекти
Около 30, в три групи (островни, ютландски, борнхолмски), плюс шведско-датски диалекти в исторически датските области на Южна Швеция (особено сканското наречие)

Най-дълга дума

Проблемите на деконтекстуализацията
обучение за асистент в сферата на недвижими имоти

Странна дума или изречение

диалектно: "островите в реката"
крещене от страх
седем съгласни подред
Овцете не раждат овце, те раждат агнета.

Писмена система и произношение

Датската азбука има 29 букви, с не-латинските æ,ø,å в края. Буквата "y" съответства на ü с умлаут, а q,w,x се използват само в чужди думи. Като гласни с умлаут, æ и ø вече са специални (съответстват ä и ö в някои други езици), но "а с кръг' (bolle-å) наистина определя датския като скандинавски език.

  • a
  • b
  • c
  • d
  • e
  • f
  • g
  • h
  • i
  • j
  • k
  • l
  • m
  • n
  • o
  • p
  • q
  • r
  • s
  • t
  • u
  • v
  • w
  • x
  • y
  • z
  • æ
  • ø
  • å

Трудно е да се каже кога староскандинавският език на викингите се е превърнал в датски, но като най-старата монархия в света Дания може да се гордее с една непрекъсната династия от 54 крале (и в днешно време - кралици), които все повече говорят датски (а някои от тях, уви, долнонемски). Синът на официалния първият крал Горм Стари (Gorm den Gamle) - Харалд, или по-точно неговият каменоделец, използва руническо писмо, за да почете родителите си (и себе си) на известните камъни в Еллинг преди около 1050 години:

haraltr (Харалд) * kunukR (крал) * baþ (заповядал) * kaurua (изсичам, издялвам) * kubl (паметен камък) * þausi * aft (след) * kurm faþur sin (Горм, своя баща) * auk aft (и в чест на) * þąurui (Тюра,) * muþur (майка) * sina (му) * sa (този) haraltr (Харалд) * ias (сам) * sąR (сам) * uan (завладял) * tanmaurk ala (цяла Дания) * auk nuruiak (и Норвегия) * auk tani karþi kristną (и покръстил датчаните)

Датската звукова система има силен уклон към гласни, 17 съгласни се превъзхождат числено от 15 кратки гласни, 12 дълги гласни и 25 дифтонга. Известен пример е изречението æ ø i æ å, което означава "остров в реката" в западните диалекти. Често съгласните се използват само за да модифицират тон или дължина на гласните и не се произнасят сами по себе си. Така например, "g" не се произнася в kugle ([ku:le], "глобус") и създава дифтонг mig ([mai], "мене"). Най-специфичният датски звук е глоталната пауза, както в арабския, която обикновено се реализира само като един вид скърцащ глас (ларингализация). Глоталната пауза съответства на тоналния акцент в шведския и може да бъде единствената особеност, разграничаваща две думи, както в hun ([hun], "тя") и hund ([hun'], "куче"). Доколкото глоталната пауза не се обозначава в писмен вид, тя е трудна за научаване и е сигурен тест за откриването на "шпиони" сред говорещите датски по рождение. Друга специфична особеност на датския език е произношението на "да" с придихание: ja. Това е инструмент за емпатия, използван от слушателя в един разговор като сигнал за внимание, съгласие и съчувствие. Жените го използват много повече от мъжете, а някои дори успяват да произнесат кратки изречения на вдишване.

Граматика

Датските глаголи нямат окончания за обозначаване на лице и число, няма падежни окончания при существителните, но като особена характеристика може да се посочи изменението на окончанията на существителните за изразяване на определенност (енклитичен член):

Общ среден
Неопределен
кола
Определен
колата
Неопределен
самолет
Определен
самолетът
единствено число en bil bilen et fly flyet
множествено число biler bilerne fly flyene

Словообразуване и лексика

В датския думите може да се създават чрез добавяне на корени, например ejendomsavancebeskatningsloven (закон за данъка при продажби на имоти), така че на теория на датският речник е с неограничен размер. Датският е "експортирал" няколко думи, сред тях ombudsmand (омбудсман) и køkkenmødding (археологически кухненски остатъци), но има много културно обусловени думи, които трудно се превеждат. Най-известната от тях е hyggelig (приблизително - уютен), което се смята за уникално датско състояние на ума. Има дори и съответстваща глаголна форма, hygge, която означава специална дейност за "създаване на уют".

Датската езикова академия (Dansk Sprognævn) редовно публикува списъци с нови думи в датския, и голяма част от тях са културно непреводими, например:

  • skatteskrue
    завинтване на данъци
  • fredagsbar / torsdagsbar
    петъчен бар/четвъртъчен бар
  • borgerdyr
    буржуазно животно
  • bopælsforælder
    родител, на чийто адрес е записано детето
  • omsorgssvigte
    не се грижи добре за социално зависими хора (използва се за социални услуги)

Когато става дума за хранене, датският в известен смисъл напомня езика на хобитите, използвайки изрази като frokost (буквално "ранно хранене") за обяд, и middag (буквално "пладне") за вечеря. В някои региони дори существува дума за хранене в късна нощ aftenskaffe (вечерно кафе).

Като традиционно риболовна нация, Дания е създала повече свързани с рибата идиоми в сравнение с другите езици. Красиво момиче, например, може да се оприличи на "яка херинга" (sej sild), а глупав човек - на треска (torsk).

Диалекти

Няма ясно изразени диалектни граници между скандинавските езици, а различията между датски, шведски и книжовен норвежки са толкова малки, че с малко практика и търпение езиците са взаимно разбираеми, особено в писмена форма.

В Дания диалектните райони могат да бъдат определени в зависимост от броя на родовете на съществителните. Писменият стандарт (rigsdansk) има два рода, но в източните и южните диалекти има три рода, а в западните - само един. Въпреки това, комбинацията от силно централизирана културно-политическа система и столичен район (Копенхаген), обхващащ 40% от населението, заедно с модерната мобилност и средствата за масово осведомяване бавно превръщат диалектите в акценти, а повечето млади хора използват малко или никакви диалектни думи. Единственият некопенхагска думата с национална популярност е træls (дразнещ).

Източник: Wikimedia Commons

Знаменитости, които говорят този език по рождение

  • Х. К. Андерсен (писател)
  • Сьорен Киркегор (философ)
  • Карен Бликсен (писателка)
  • Ларс фон Триер (филмов режисьор)
  • Мадс Микелсен (актьор)

Тематични думи

Забавни или странни поговорки и идиоматични изрази

Обратно горе