Прескочи към съдържанието

есперанто

Esperanto lingvo

Брой говорещи езика по рождение

Между 100000 и 2-3 милиона (100000 говорят добре и 2-3 милиона са го изучавали

Официален език в

Само на международни есперантски конгреси и срещи

Малцинствен език в

Говорещи есперанто живеят в повече от 120 страни. Никъде те не са официално признато малцинство.

Език на диаспора

Есперантската общост може да бъде сравнена с диаспора. Говорещите есперанто живеят из целия свят и имат своя собствена култура, но нямат юридически статус.

Азбука
28 букви
Граматически падежи
2
Езиков код
eo, epo
Езикова типология
аглутинативен с изолиращи свойства, свободен словоред
Езиково семейство
Новолатински език
Брой диалекти
Няма диалекти

Най-дълга дума

държавни данъчни администратори
(“държавни данъчни администратори”) е най-дългата дума, открита в текст, но е възможно да бъдат създавани много по-дълги думи, които следват граматическите правила на есперанто, напр.: kontraŭkolektivismobatalantoj (“борци против колективизма”), gekontraŭdelikventismospecialiĝintoj....

Странна дума или изречение

Полисемични (многозначни) думи:
koleg-o: колега, kol-eg-o: огромен врат
bombon-o: бонбон, bomb-ono: част от бомба
kultur-o: култура, kul-tur-o: кула от комари, kult-ur-o: зубър на култ
ĉarm-ul-in-o: чаровница, ĉar-mul-ino, женско впрегатно муле

Въведение

Езикът е иницииран от Лудвиг Лазар Заменхоф, който създал граматиката на базата на европейските езици с минимално количество изключения. Речникът се базира най-вече на романските езици, но има и думи от германските и други езици. Новият език, чийто първи учебник излязъл през 1887г., привлякъл общост от говорещи езика и започнал нормален процес на езикова еволюция в общост, която го използвала в различни среди и създала култура, свързана с него. Две десетилетия по-късно се родили първите деца, говорещи есперанто със своите родители, първите говорещи езика по рождение. По този начин, може да се каже, езикът бил създаден за международно общуване, но след това се "креолизирал" и днес е език на диаспора от есперантоговорящи.

Бил създаден на базата на лексика от индо-европейски езици, но с цел да бъде лесен за изучаване. Затова граматиката е аглутинативна, което е характерно за тюркските и угро-финските езици, а на по-дълбоко ниво е изолираща като мандарин и виетнамски. Това означава, че морфемите могат да бъдат използвани като самостоятелни думи. Граматиката е без изключения и допуска създаването на голям брой думи чрез комбиниране на лексикални корени и около четиридесет афикса (например от корена san- (здрав) може да се образуват думи като: malsana (“болен”), malsanulo (“болен човек”), gemalsanuloj (“болни хора от двата пола”), malsanulejo (“болница”), sanigilo (“лекове”), saniĝinto (“оздравял човек”), sanigejo (“място за лечение”), malsaneto (“леко заболяване”), malsanego (“тежко заболяване”), malsanegulo (“много болен човек”), sanstato (“здравословно състояние”), sansento (“усещане за здраве”), sanlimo (“граници на здравето”), malsankaŭzanto (“патоген”), kontraŭmalsanterapio (“терапия срещу болест”)…). Главните части на речта (съществителни, глаголи, прилагателни и наречия) имат система от окончания, които винаги показват каква част на речта са. Регулярността на езика го прави особено лесен за изучаване, а поради възможността за създаване на нови думи това е един от най-продуктивните езици с потенциал за неограничено количество думи. Способен е да изразява всякакви нови идеи или състояния. Например, може да се напише фантастичен роман за марсианци с формата на маса и те да се нарекат tablo (“маса”), tablino (“женска маса”), tablido (“потомство на маса”)… Можем да си представим устройство, което опростява сексуалния живот, и да го наречем sekssimpligilo (“сексуален опростител”), човек, който ходи назад (inversmarŝanto, “ходещ назад”), средство против догматизма (maldogmigilo, “противодогматизатор”), и т.н.

История

  • 1878

    Първата примитивна версия на есперанто, които Заменхоф нарича Lingwe Uniwersala, е завършена. Обаче тя се различава значително от съвременния език есперанто

  • 1887

    Заменхоф с помощта на съпругата си публикува Unua Libro, книгата въвежда съвременния език есперанто.

  • 1889

    Първото списание на есперанто, La Esperantisto, е публикувано в Нюрнберг и е основан първият есперантски клуб.

  • 1905

    Първият Universala Kongreso (Световен конгрес) се провежда в Булон-сюр-Мер, с 688 участници.
    Публикуван е Fundamento de Esperanto (Фундаментът на есперанто).

  • 1908

    Основава се Universala Esperanto-Asocio (Световният есперантски съюз).

  • 1954

    ЮНЕСКО установява консултативни отношения със Световния есперантски съюз. Първа резолюция на ЮНЕСКО.

  • 1985

    Втора резолюция на ЮНЕСКО. ЮНЕСКО насърчава държавите-членки на ООН да добавят есперанто в учебните си програми.

  • 1987

    6000 есперантисти да присъстват на 72-ия Световен есперантски конгрес във Варшава, за да отбележат стогодишнината на есперанто.

  • 2002

    lernu! стартира - най-големият сайт за изучаване на есперанто, безплатно.

  • 2008

    Есперантската версия на Wikipedia - най-голямата онлайн енциклопедия - достигна 100,000 статии.

  • 2009

    Възможно е да се държат международни есперантски изпити на три нива (B1, B2, C1) и се оценяват четири основни умения: четене и слушане с разбиране, писмено и устно общуване, в съответствие с Общата европейска езикова рамка.

  • 2012

    Google Преводач добавя есперанто като свой 64-ти език.

Писмена система и произношение

  • a
  • b
  • c
  • ĉ
  • d
  • e
  • f
  • g
  • ĝ
  • h
  • ĥ
  • i
  • j
  • ĵ
  • k
  • l
  • m
  • n
  • o
  • p
  • r
  • s
  • ŝ
  • t
  • u
  • ŭ
  • v
  • z

На есперанто се чете, както е пише. На всяка буква винаги отговаря един и същи звук; всеки звук винаги се означава чрез една и съща буква; ударението винаги е на предпоследната сричка. Дифтонгите като aŭ, eŭ, oŭ или aj се смятат за една сричка.

Някои особени звучи на есперанто в българска транслитерация: ĉ = ч, ŝ = ш, ĝ = дж, ĥ = х, ĵ = ж.

Граматика

Всички съществителни окончават на -o: tabl-o (маса), lamp-o (лампа), hom-o (мъж).

Всички прилагателни окончават на -a: bela (хубав, хубава, хубаво), granda (голям, голяма, голямо), malgranda (малък, малка, малко).

Инфинитивната форма на глаголите окончава на -i, havi (имам), iri (ходя).

В сегашно време окончанието е -as: mi manĝas (аз ям), li manĝas (той яде), ili estas (те са), mi estas (аз съм), ŝi estas (тя е).

Минало време окончава на -is. Някои примери: li lernis (той учеше), ili estis (те бяха), homo estis (мъжът беше), li manĝis (той ядеше).

Окончанието за бъдеще време е -os, например mi lernos (аз ще уча), Marko sidos (Марко ще седне).

Освен за именителен има и окончание за винителен падеж, което се използва за съществителни, прилагателни и местоимения както в единствено, така и в множествено число: -n (Mi vidas aŭton. Aŭton mi vidas.: Аз виждам автомобила.)

Благодарение на винителния падеж словоредът е свободен.

Множественото число на съществителните и прилагателните се образува с окончанието -j, което се добавя след окончанието -o или -a, libro (книга), libroj (книги).

Има около 40 представки и наставки, които служат за образуването на нови думи. Сред най-често употребяваните е представката mal-, която придава на думата противоположното значение. Така bona (добър) becomes malbona (лош) и bela (хубав) става malbela (грозен).

Наставката -ul означава 'човек, личност', например grandnazulo = човек с голям нос. Наставката -in образува форми за женски род като grandnazulo (жени с голям нос).

единствено число множествено число
именителен падеж винителен падеж именителен падеж винителен падеж
Член (неопределителен/определителен) - / la - / la - / la - / la
Прилагателно (голям) granda grandan grandaj grandajn
Съществително (вълк) lupo lupon lupoj lupojn

Има два главни портала, където езикът може да се изучава онлайн. Общият сайт е www.lernu.net, докато www.edukado.net е главно за преподаватели.

Уикипедия на есперанто: eo.wikipedia.org.

Тематични думи

Забавни или странни поговорки и идиоматични изрази

Обратно горе