Въведение

Хърватският е много близък до сръбския, босненския и черногорския. Хърватският се развива като литературен език от 15-ти век в много местни варианти и придобива сегашния си вид (с малки разлики) в 19-ти век.

През 19-ти век имало силно движение за общ южнославянски език. Благодарение на неговото влияние са разработени много подобни литературни езици за сръбски и хърватски и поради това много хора за по-голямата част на 20-ти век приемат, че има само един език, сърбо-хърватски (или хървато-сръбски). Други смятат, че има два отделни езици (сръбски и хърватски). Черногорският, благодарение на неговата интелектуална и специализирана лексика, може да се разглежда като вариант на сръбския език, въпреки че има много отличителни характеристики. Трудно е да се каже какво е литературният босненски език, но е сигурно, че има стои между сръбския и хърватския и има няколко варианта; също така е най-близо до черногорския. Независимо от това, носителите на четирите езика комуникират един с друг без преводачи. Основните разлики се появяват в специализираната лексика от почти всяка област. Хървати и сърби едва могат да се разбират помежду си, когато говорят за математика, биология, право или дори за готвене, ако не са се научили лексиката на другата страна. Трябва също да се отбележи, че има и други разлики в писмената форма. Сръбският и черногорският могат да бъдат писани както с латиница, така и с кирилица, докато на хърватски и босненски се пише само с латинската азбука.

Славянските езици са разделени на три подгрупи: Западнославянски (полски, чешки, словашки, сорбски, кашубски, словински), източнославянски (украински, беларуски, руски и русин) и южнославянски (словенски, хърватски, сръбски, черногорски, босненски, македонски и български).

Плочката от Baška (Baščanska ploča) датира приблизително от 1100 година

Диалекти

Хърватската територия е разделена на три диалектни области: щокавска, кайкавска и чакавска. Литературата се развива на всички диалекти, но най-вече на щокавски, който се използва като основа за създаването на стандартен език.

• Čakavsko narječje
• Kajkavsko narječje
• Štokavsko narječje

Източник: Wikimedia Commons

Граматика

Като цяло може да се каже, че граматиката на хърватския, както граматиката на всички славянски езици, е много сложна. Има две числа (единствено и множествено число), като всяко от тях има седем падежа (именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, местен и творителен), и всичко това трябва да бъде съчетано с три рода (мъжки, женски и среден род). За да се установи формата на съществителното, трябва да се имат предвид седем падежа, две числа и три рода, така че теоретичнески има 42 възможни форми. Глаголите имат седем времена (сегашно, бъдеще I, бъдеще II, имперфект/аорист, перфект и минало предварително време) и две числа (единствено и множествено число). Има три лица (в единствено число: аз, ти, той/тя/то; в множествено число: ние, вие, те). Глаголите имат два вида (свършен и несвършен) и видът на всеки глагол трябва да се научи, защото той променя схемата на спрежението, което ще бъде избрано: например skočiti ("да скочи") и skakati ("да скача").

Освен това, много често глаголите са неправилни и имат свои собствени окончания. Има и особености по отношение на звуковите промени в думите (асибилация, палатализация и др.) Подобно на съществителните, прилагателните и местоименията също са сложни. Прилагателните могат да бъдат определени или неопределени.