Прескочи към съдържанието

хърватски

Hrvatski jezik

Брой говорещи езика по рождение

4,4 милиона

Официален език в

Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия (един от 7-те официални езици на Войводина), ЕС

Малцинствен език в

Черна гора, Унгария, Австрия, Италия, Румъния

Език на диаспора

Германия, Швеция, Франция и други западни страни от ЕС, Аржентина, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия

Азбука
27 букви - 30 фонеми (nj, lj, dž са фонеми, които се пишат с две букви)
Граматически падежи
7
Езиков код
hr, hrv
Езикова типология
флективен , пропускане на подлога , SVO
Езиково семейство
Индоевропейски, славянски, южнославянски
Брой диалекти
3 диалектни групи с приблизително 25-30 поддиалекта

Най-дълга дума

наследница на трона

Странна дума или изречение

На върха планините горят по-зле.
4 различни тона на ударението

Въведение

Хърватският е много близък до сръбския, босненския и черногорския. Хърватският се развива като литературен език от 15-ти век в много местни варианти и придобива сегашния си вид (с малки разлики) в 19-ти век.

През 19-ти век имало силно движение за общ южнославянски език. Благодарение на неговото влияние са разработени много подобни литературни езици за сръбски и хърватски и поради това много хора за по-голямата част на 20-ти век приемат, че има само един език, сърбо-хърватски (или хървато-сръбски). Други смятат, че има два отделни езици (сръбски и хърватски). Черногорският, благодарение на неговата интелектуална и специализирана лексика, може да се разглежда като вариант на сръбския език, въпреки че има много отличителни характеристики. Трудно е да се каже какво е литературният босненски език, но е сигурно, че има стои между сръбския и хърватския и има няколко варианта; също така е най-близо до черногорския. Независимо от това, носителите на четирите езика комуникират един с друг без преводачи. Основните разлики се появяват в специализираната лексика от почти всяка област. Хървати и сърби едва могат да се разбират помежду си, когато говорят за математика, биология, право или дори за готвене, ако не са се научили лексиката на другата страна. Трябва също да се отбележи, че има и други разлики в писмената форма. Сръбският и черногорският могат да бъдат писани както с латиница, така и с кирилица, докато на хърватски и босненски се пише само с латинската азбука.

Славянските езици са разделени на три подгрупи: Западнославянски (полски, чешки, словашки, сорбски, кашубски, словински), източнославянски (украински, беларуски, руски и русин) и южнославянски (словенски, хърватски, сръбски, черногорски, босненски, македонски и български).

Плочката от Baška (Baščanska ploča) датира приблизително от 1100 година

Диалекти

Хърватската територия е разделена на три диалектни области: щокавска, кайкавска и чакавска. Литературата се развива на всички диалекти, но най-вече на щокавски, който се използва като основа за създаването на стандартен език.

  • Čakavsko narječje
  • Kajkavsko narječje
  • Štokavsko narječje

Източник: Wikimedia Commons

Писмена система и произношение

  • a
  • b
  • c
  • č
  • ć
  • d
  • đ
  • e
  • f
  • g
  • h
  • i
  • j
  • k
  • l
  • m
  • n
  • o
  • p
  • r
  • s
  • š
  • t
  • u
  • v
  • z
  • ž

На хърватски се пише с латиница, въпреки че в началото на хърватските княжества е писано с глаголица, създадена специално за славянските езици, или с така наречената Западна кирилица (bosančica). За известно време трите писмености се използват едновременно в различни региони, но понякога и в една и съща област. В крайна сметка, само остава само латиницата. Сегашният правопис е фонетичен, т.е. една и съща буква винаги се чете по един и същ начин. Има 27 букви: основните латински букви без x, y и q, с добавяне на č, ć, đ, š и ž. Има още три фонеми, които се пишат с две букви, lj, nj и .

Затова четенето на хърватски текст е много лесно. Единственият проблем е ударението, защото всяка сричка (с изключение на последната), може да бъде ударена, макар че неправилното ударение рядко може напълно да промени смисъла на думата. Това обаче не важи за тоновото ударение (има четири различни тонови ударения, подобни на тоновете на китайски: две низходящи и две възходящи, и всяко от тях може да бъде дълго или късо). Например, изречението "Gore gore gore gore" има четири привидно идентични думи, но поради различни тонови ударения те имат четири различни значения: "На върха планините горят по-лошо".

Граматика

Като цяло може да се каже, че граматиката на хърватския, както граматиката на всички славянски езици, е много сложна. Има две числа (единствено и множествено число), като всяко от тях има седем падежа (именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, местен и творителен), и всичко това трябва да бъде съчетано с три рода (мъжки, женски и среден род). За да се установи формата на съществителното, трябва да се имат предвид седем падежа, две числа и три рода, така че теоретичнески има 42 възможни форми. Глаголите имат седем времена (сегашно, бъдеще I, бъдеще II, имперфект/аорист, перфект и минало предварително време) и две числа (единствено и множествено число). Има три лица (в единствено число: аз, ти, той/тя/то; в множествено число: ние, вие, те). Глаголите имат два вида (свършен и несвършен) и видът на всеки глагол трябва да се научи, защото той променя схемата на спрежението, което ще бъде избрано: например skočiti ("да скочи") и skakati ("да скача").

Освен това, много често глаголите са неправилни и имат свои собствени окончания. Има и особености по отношение на звуковите промени в думите (асибилация, палатализация и др.) Подобно на съществителните, прилагателните и местоименията също са сложни. Прилагателните могат да бъдат определени или неопределени.

Словообразуване и лексика

Примери за спрежение на глагола:

Сегашно време:

единствено число множествено число
първо лице idem
аз идвам
idemo
ние идваме
второ лице ideš
ти идваш
idete
вие идвате
трето лице ide
той/тя идва
idu
те идват

Аорист:

единствено число множествено число
първо лице pođoh
аз дойдох
pođosmo
ние дойдохме
второ лице pođe
аи дойде
pođoste
вие дойдохте
трето лице pođe
той/тя дойде
pođoše
те дойдоха

Перфект:

единствено число множествено число
първо лице išao sam
аз дойдох (мъжки род)
išla sam
аз дойдох (женски род)
išli smo
ние дойдохме (мъжки род)
išle smo
ние дойдохме (женски род)
второ лице išao si /išla si
ти дойде (мъжки/женски род)
išli ste/išle ste
вие дойдохте (мъжки/женски род)
трето лице išao je/išla je
той дойде / тя дойде
išli su/išle su
те дойдоха (мъжки/женски род)

Има също плусквамперфект и два типа бъдеще време (І и ІІ)

Съществителни:

единствено число множествено число
именителен падеж stol
маса
stolovi
маси
родителен падеж stola
на масата
stolova
на маси
дателен падеж stolu
към масата
stolovima
към маси
винителен падеж stol
маса (като допълнение в изречението)
stolove
маси (допълнение)
Звателен падеж stole
маса!
stolovi
маси!
Местен падеж o stolu
относно масата
o stolovima
относно маси
Творителен падеж stolom
с маса
stolovima
с маси

Всяко съществително има род (мъжки, женски, среден род). Горният пример показва съществителни от мъжки род. Съществителните от женски и среден род имат различни окончания. Когато се учи едно съществително, трябва да се учи и рода му.

Хърватският използва съгласната R като гласна в някои думи, например smrt ("смърт"), krv ("кръв"), brv ("малък мост") и т.н. Има думи с 5 или 6 последователни съгласни без гласни, като smrtno ("смъртен"), stvrdnuti ("да се втвърди")...

В хърватския фонемите всъщност са 31, защото дифтонгът (произнасян като ie или ) се пише je или ije.

Тематични думи

Забавни или странни поговорки и идиоматични изрази

Обратно горе