Лингвистическата типология изследва и класифицира езиците в зависимост от техните различни особености. Тя дава възможност за разпределяне на езиците в по-големи групи, в зависимост от тяхното звучене, типове морфология, които са им присъщи или не, и от реда, в който се поставят елементите в изречението. Някои особености могат да се намерят в световен мащаб в несвързани помежду си езици. Фактът, че два езика имат едно и също свойство, все още не означава, че те са свързани.

Базов словоред

Един от най-разпространените начини за класифициране на езици е според най-типичния ред на подлога (S), глагола (V) и допълнението (O) в изречения като "Котката изяжда мишката":

SVO ("Котката изяжда мишката"),

SOV ("Котката мишката изяжда"),

VSO ("Изяжда котката мишката"),

OSV ("Мишката котката изяжда"),

OVS ("Мишката изяжда котката"),

VOS ("Изяжда мишката котката").

Английският} е език SVO, защото всички други подредби са неверни или променят основното значение ("Мишката изяде котката" означава нещо много по-различно). В някои други езици, като например Russian, всички тези подредби ще бъдат правилни, макар че една подредба може да бъде много по-честа (в този случай - SVO). В някои езици подредбата може да зависи от различни параметри. Френският език обикновено е SVO, но SOV, когато допълнението е местоимение.

Най-честият словоред е SVO (в английски, индонезийски, китайски, испански и хиляди други езици) и SOV (в японски, персийски, хинди, турски и други). VSO е по-рядко срещан (в стандартния арабски и ирладския), а трите други словореда, които поставят допълнението преди подлога се срещат в по-малко от 5% от световните езици. Любопитно е, че Йода говори със OSV словоред (Силен със силата си ти, но когато на 900 години станеш, не толкова добре ще изглеждаш).

Тонове и ударение

Някои езици използват тонове, за да различават думите. Един от най-добре познатите примери е мандаринският китайски, който има четири тона.Напримей, sī (с висок тон) означава “мисъл”, sì (с низходящ тон) означава “четири” и sǐ (с нисък низходящ и възходящ тон) означава “смърт”. Тоналните езици са обичайни в Източна Азия (други езици в Китай, бирмански, тайски, виетнамски и много други), те се срещат и в Африка (йоруба) и в двете Америки (навахо).

Езици, които нямат тонове, обикновено имат ударение (сричка, произнасяна по-силно от другите). В някои езици ударението винаги пада на една и съща сричка (първата в унгарския, последната във френския), но в други езици ударението е важно и се използва за разграничаване думи. Английският и руският са такива езици: “increase” е съществително, докато “increase” е глагол, а на руски “muka” означава "брашно", докато “muka” означава "изтезание".

Изолиращи и синтетични езици

Езиците могат да бъдат класифицирани и по начина, по който те обозначават граматическите функции. В изолиращите езици като китайския думите обикновено се състоят от една морфема (езикова единица, която носи смисъл), докато при синтетичните езици те могат да се състоят от няколко морфеми. Английският е леко синтетичен (има флексия, например наставката за множествено число "s" в думата books (книги), докато езици като латинския имат много развито словоизменение. Някои езици като инуктитут (източно канадски инуктитут, говорен от инуитите) понякога се наричат ​​полисинтетични, защото използват много афикси и една дума в тези езици може да съответства на цяло изречение в други езици.

Синтетични езици могат да бъдат разделени на флективни и аглутиниращи. В аглутиниращите езици всеки морфема обикновено има една единствена функция и думите могат да се състоят от много морфеми. {линк} Турският е добър пример за аглутиниращ език. Думата evlerimde означава "в къщите ми" и се състои от следните морфеми: ev (къща), -ler (множествено число), -im (мой) и -de (в).Във флективните езици афиксите могат да комбинират функции. В испанската дума hablo} ("той говори"), -ó едновременно показва и минало време, и подлог в трето лице единствено число.

Няма ясно очертани граници между тези категории и езиците рядко попадат само в една категория.