Въведение

Ромският език (Romani čhib Romane/s/ Romano/s/) е единственият европейски представител на индо-арийския клон на индоевропейските езици. Говори се върху голяма територия от Синцзян в Китай и Иран до почти всички европейски страни.

Въпреки че някои европейски роми все още водят подвижен начин на живот, повечето от ромите и синтите днес водят уседнал начин на живот. Около 10-ти век ромите започнали да се преселват от Северозападна Индия и Пакистан (много следи от контакти с езиците на тези области може да се намерят в ромския език) в посока на запад. По пътя към Европа ромите заимстват различни персийски, някои арменски и много гръцки думи, вероятно обитавайки източните граници на Византия. По-късно те ​​се местят на запад, вероятно поради нашествията на турците. Когато присъствието им е записано в Сърбия в Хърватия през 14-ти век, техният език вече е силно повлиян от гръцкия, не само в лексиката, но и в граматиката. По-късно той е подложен на силни влияния от славянските езици, румънски, унгарски, немски и на югоизток също от турски.

Всички роми са двуезични или многоезични и степента на изчезване на езика е огромна. Въпреки това ромския все още е много жив, особено в Източна, Югоизточна и Централна Европа. Броят на говорещите е трудно да се определи, но езикът вероятно се говори от около 3-4 милиона, разпръснати из почти всички европейски страни, което го прави най-широко разпространен език в Европа. Ромският е и писмен език с доста богата съвременна литература, но без общоприет правопис или единна граматика и лексика. Има различни опити да се създаде форма на стандартен език, които са постигнали само скромен успех. В Словакия, Македония, България и Румъния (и в по-малка степен и на други места) регионалните норми се развиват, но основната пречка за по-нататъшното им разпространение и приемане е ниското ниво на грамотност сред ромите. За съжаление, ромите имат други по-важни проблеми, отколкото да се грижат за своя красив и древен език, най-близък европейския роднина на санскрит. Използването на ромски в Интернет показва някои тенденции на унифициране, което може би ще играе решаваща роля в бъдещото развитие на стандартен език. Ромският в някаква степен е признат като малцинствен език в Косово, Македония, Румъния, Хърватия, Словакия, Словения, Германия, Финландия, Унгария, Норвегия, Швеция и Австрия.

Диалекти

Най-голямата концентрация на роми в момента има в Източна Европа, в Словакия, Унгария, Румъния, България, Македония и Сърбия, но и на други места в Европа, където те говорят редица диалекти, които могат да бъдат разделени на две основни групи: Тези, които са силно повлиян от румънския (влашки: ловарски, калдерашки, гурбетски), и други, които обхващат синтски, карпатски и две отделни групи балкански диалекти.

Синтски диалекти се говорят от ромите в Северна и Западна Европа, а карпатски - в Чешката република и Словакия. Ерлийски диалекти се говорят в Македония, България и Южна Сърбия, Косово, Албания. Друга група от различни балкански диалекти (урсарски, дръндарски, бугурджийски т.н.) се различава значително от ерлийската и очевидно е повлияна от по-късни контакти с гръцката фонетика и лексика. Има и много изолирани и архаични езикови разновидности като романо в Бургенланд (Австрия) или доленски ромски в Словения, най-вероятно свързани с истрийския (храватски) диалект на ромите в околностите на Бреша в Италия.