Прескочи към съдържанието

гръцки

Ελληνική γλώσσα

Брой говорещи езика по рождение

Около 13 милиона

Официален език в

Гърция, включително в монашеската република в планината Атон (10 милиона), Кипър (заедно с турския) (0.8 милиона), ЕС

Малцинствен език в

Албания, Италия, Армения, Унгария, Румъния, Турция, Украйна

Език на диаспора

Австралия, Австрия, Бахамски острови, България, Канада, Чехия, Демократична република Конго, Джибути, Египет, Франция, Грузия, Германия, Йордания, Казахстан, Либия, Македония, Малави, Мозамбик, Парагвай, Полша, Румъния, Руската федерация, Сиера Леоне, Южна Африка, Швеция, Тунис, Обединените арабски емирства, Великобритания, САЩ

Азбука
24 букви
Граматически падежи
4
Езиков код
el, ell
Езикова типология
флективен , пропускане на подлога , свободен словоред (VSO /SVO )
Езиково семейство
Индоевропейско езиково семейство, гръцка подгрупа
Брой диалекти
Около 6 (основни диалекта): калабрийски (южноиталиански гръцки диалекти), кападокийски, понтийски, критски, кипърски, цаконски; По-малките диалекти включват йонийски, северногръцки, цикладски, манийски и др.

Най-дълга дума

дезоксирибонуклеинов

Странна дума или изречение

Поговорка за гръцкия език: Език кости няма, но кости троши.

История

Гръцкият е живият европейски език с най-дълга непрекъсна писмена традиция. Основните етапи на развитие на гръцкия до създаването на съвременния гръцки могат да бъдат обобщени както следва:

  • Старогръцки

  • Протогръцки, който се е появил и е съществувал в периода 2200 - 1600 г. пр.н.е.

  • Микенска цивилизация в периода 1600 - 1100 преди новата ера. Линейната Б-писменост е от това време.

  • В "тъмните векове" след дорийскита инвазия през периода 1100 - 700 г. пр.н.е.

  • Старогръцки в периода 700-300 преди новата ера

  • Гръцки койне (κοινή) в периода 300 г. пр.н.е. - 330 г. от новата ера

  • Средновековен или византийски гръцки

  • Византийски (постелинистически) гръцки в периода 330-1000 г.

  • Средновековен гръцки в периода 1000 - 1600 г.

  • Съвременен гръцки

  • Гръцки в османския период 1600 - 1800 г.

  • Новогръцки в съвременните държави на Гърция и Кипър

Интересно е, че формата на гръцкия, която се говори от най-много хора и известна като народна (δημοτική - dīmotikí) за пръв път придобива официален статут през 1970. Преди това официален фаворит е един пуристичен вариант, наречен Катаревуса (καθαρεύουσα - katharévousa), който е много различен от ежедневната употреба на образованите хора.

Днес стандартният новогръцки е по-малко стандартизиран от повечето други европейски национални езици и има алтернативни форми за много граматични форми. Ето няколко примера за подобни алтернативи.

  • κρύβουμε / κρύβομε
    (krývoume / krývome)
    "Ние покриваме", различни окончания (различни гласни)
  • της ασφάλειας / ασφαλείας
    (tīs asfáleias / asfaleías)
    "Сигурност" (родителен падеж ед.ч.), различно ударение
  • αγαπούν / αγαπούνε / αγαπάν / αγαπάνε
    (agapoún / agapoúne / agapán / agapáne)
    "Те обичат", различни окончания
  • του μήνα / μηνός
    "Месец" (родителен падеж ед.ч.), различни окончания
  • το σωλήνα / τη σωλήνα
    (to sōlī́na / tī sōlī́na)
    "Тръба" (винителен падеж ед.ч.), различен род
  • γράφηκα / γράφτηκα / γράφθηκα
    (gráfīka / gráftīka / gráfthīka)
    "Записах се", различни основи ("теми")

В този кратък обзор са дадени само най-широко използваните окончания.

Писмена система и произношение

  • α
  • β
  • γ
  • δ
  • ε
  • ζ
  • η
  • θ
  • ι
  • κ
  • λ
  • μ
  • ν
  • ξ
  • ο
  • π
  • ρ
  • σς
  • τ
  • υ
  • φ
  • χ
  • ψ
  • ω

Ударението в новогръцкия може да пада на последната, предпоследната или третата сричка от края на думата.

Сложната система от писмени ударения в старогръцкия е заменена в съвременния език с проста система с едно ударение, остро. В думи с повече от една сричка ударената сричка/срички се маркират, а ударението се използва също и за да се разграничат няколко едносрични омофони.

Граматика

Има определителни членове както за единствено, така и за множествено число, докато неопределителните членове съвпадат с числителното "един" и се появяват само в единствено число. Членовете са много широко използвани и се появяват с притежателни и показателни местоимения и със собствени имена.

Прилагателните се съгласуват по падеж, род и число със съществителните, докато много числителни остават неизменни.

Сравнителни и превъзходни форми се образуват или чрез добавяне на наставка, която съдържа последователността –τερ- (-ter-) преди окончанието или чрез добавяне на думата πιο (pio, "повече") преди прилагателното.

Обикновена (сравнителна) превъзходна степен се образува чрез добавяне на определителния член към сравнителната.

Има и друга превъзходна степен, понякога наричана абсолютна превъзходна степен, която се образува с наставка, съдържащ последователността –τατ- (-tat-). Като цяло това води до четири степени на сравнение.

Положителна степен
умен
Сравнителна степен
по-умен
Сравнителна превъзходна степен
най-умен (най-умният)
Абсолютна превъзходна степен
изключително умен
έξυπνός, -η, -ο εξυπνότερος, -η, -ο ο, η, το εξυπνότερος, -η, -ο εξυπνότατος, -η, -ο
éxypnós, -ī, -o exypnóteros, -ī, -o o, ī, to exypnóteros, -ī, -o exypnótatos, -ī, -o

Глаголите се спрягат в три лица и две числа. Новогръцкият няма инфинитив и използва спрежение и свършени глаголи, като προτιμώ να πάω (protimṓ na páō, "Предпочитам да отида"). В речниците глаголите се дават във формата за първо лице единствено число сегашно време, например γράφω (gráfō, "аз пиша") или пиша.

Новогръцкият има две залога, деятелен и среднострадателен, последният от които изпълнява функцията на страдателен залог и има възвратни значения.

Новогръцкият има едно сегашно, четири минали и три бъдещи времена. Разграничението между завършени и текущи действия е важно и в минало, и в бъдеще време, например έγραψα и έγραφα (égrapsa, "Аз написах") и έγραφα (égrafa, "Аз пишех").

Наречия са неизменяеми. Наречия, образувани от прилагателни, имат същата форма като среден род множествено число именителен падеж. Подобно на прилагателнте, сравнителните форми могат да бъдат образувани с окончание или чрез добавяне на отделна дума.

Диалекти

Съвременните гръцки диалекти започват да се изучават в края на деветнадесети век. В началото изследователите правят основната грешка да смятат, че съвременните гръцки диалекти са пряко произлезли от древните гръцки диалекти, които не е така. Съвременните гръцки диалекти са се образували от koiné на Александър Велики.

Много съвременни гръцки диалекти са създадени във времена на симбиоза на гръцкия език с други езици като латински, венециански, италиански, турски, албански и славянските езици.

Тази карта представя диалектите, които са създадени с гръцки и чуждестранни езикови елементи. Те присъстват и говоримо в Гърция в момента:

Тематични думи

Забавни или странни поговорки и идиоматични изрази

Обратно горе