френски
La langue française
La langue française
77 милиона говорещи по рождение, много повече го говорят като втори език (150-220 милиона)
Франция, Белгия, Швейцария, Монако, Люксембург, ЕС, Канада, Хаити, Вануату и 21 страни в Африка.
Италия, САЩ
Алжир, Аржентина, Австралия, Канада, Чили, Ливан, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Тунис, Уругвай
Френски се говори в 29-те страни, които съставляват Франкофонията. Затова има няколко разновидности на френския език в Европа, Африка, Канада, Съединените щати и Азия. В Европа, вариантите в Швейцария и Белгия се различават от стандарта, говорен във Франция.
Най-голям брой говорещи френски по рождение и като втори език има в Африка (около 115 милиона в 31 африкански страни). Страните от бившата Френска колониална империя (Сенегал, Алжир, Габон, Тунис, Мавритания, Кот д'Ивоар и т.н.) често използват френския като компромис между местните езици, след като станали независими.
Няколко креолски езици, като хаитянския, лексикално се основават на френския.
Няколко международни организации като ООН, СТО, НАТО, Съвета на Европа, БЧК използват френския като официален език, както прави и Ватикана. Френският алианс има мисията да популяризира френския език и култура в света.
Карта, която показва езиците и диалектите на Франция и граничните райони.
Източник: Wikimedia Commons
Френският като романски език произлиза от простонародния латински, повлиян от келтския език, говорен в Галия (сега Северна Франция). Окситански бил говорен в южната част на страната.
Най-ранният текст е Клетвите от Страсбург (Serments de Strasbourg 842).
Франциск I направил френския официален език на администрацията в 1539 вместо латинския. Затова другите езици във Франция били репресирани или пренебрегвани.
Френският става международен език в Европа по време на царуването на Луи XIV (17 век). Той е най-важният език на дипломацията от 17-ти век до средата на 20-ти век, когато английският поема ролята на международен език.
На френски се пише с 26 латински букви, 14 диакритични букви (à â ç é è ê ë î ï ô ù û ü ÿ) и две лигатури (æ, œ).
Произнасянето на звуци се прави с напрежение в мускулите. Последната буква на думите често не се произнася. Няма звук h. Буквата h в началото на думата не се произнася: hôtel [otel] (хотел). Френският увуларен звук r е характерен за езика.
Правописът е доста сложен, защото се пише много повече, отколкото се произнася. Съществува спрежение на глаголите в писмена форма, но произношението различава само три от шестте форми за сегашно време. В таблицата за спрежението всички глаголи в единствено число и в трето лице множествено число се произнасят еднакво.
Реалната френска реч звучи по-сложно, отколкото изучаващите езика предполагат, защото някои гласни отпадат и групи от думи се произнасят заедно като едно:
Je ne le sais pas (Аз не знам това.)
Стандартният френски има до 13 устни гласни и 4 назални гласни. Т.нар. шва /ə/, чиито произношение е подобно на œ, често отпада (e muet). Обикновено то не се произнася в края на думите като в porte, но може да се произнася в поезията.
Буква | Пример | Превод |
---|---|---|
a à | patte, là | лапа, там |
a â | image, pâté | лапа, там |
ai, ei, è | chère, neige, faire | скъпи, сняг, прави |
ê | rêve | сън |
é | été | лято |
i | livre | книга |
œ, eu | œil, jeune | око, млад |
eu, eû | peu, jeûne | малко, пост |
e [ə] | je | аз |
o, au, eau | mot, peau, beau | дума, кожа, красив |
o | mort | смърт |
ou | sous | под |
u | but | цел |
Гласните се произнасят носово, ако следва n. | ||
an | dans | в |
on | mon | мой |
un | brun | кафяв |
in | vin | вино |
Във френския има и дифтонги: oui (‘да’), huit (‘осем’), roi (‘крал’), louer (‘наем’), ciel (‘небе’).
Буква | Пример | Превод |
---|---|---|
b | beau | красив |
c, s, ç | cent, sous, ça | сто, под, този |
c, k, q | cause, kilo, cinq | кауза, килограм, пет |
ch | chaise | стол |
d | dans | в |
f, ph | fée, photo | фея, снимка |
g, j | gens, journal | хора, списание |
g | garde | охрана |
l | lait | мляко |
m | mère | майка |
n | non | не |
gn | campagne | кампания |
p | porte | врата |
r | rose | роза |
t | triste | тъжен |
v | ville | град |
x | expansion | експанзия |
z | gazette | вестник |
Ударението във френския пада на последната сричка на думите, но думите, които се произнасят заедно и които представляват ритмична единица (като un petit enfant = "малко дете") имат само една-единствено ударение. Съгласни, които обикновено не се произнасят, понякога се произнасят, когато са последвани от гласна (крайното t в petit се произнася както в примера по-горе). Това е известно като liaison.
Френският е загубил сложните склонения и спрежения на латинския. Има знак за множествено число на съществителните и прилагателните, въпреки че често не се произнася. Словоредът и предлозите се използват за изразяване на синтактичните отношения. Спомагателните глаголи се използват при изразяването на времена и наклонения.
Във френския има два граматически рода (член за мъжки род: le и член за женски род: la), а прилагателното, което обикновено следва съществителното (с изключение на някои кратки и общи такива), се съгласува с него по род и число.
единствено число
множествено число
От тези форми, само членът се произнася по различен начин в единствено и множествено число.
Някои прилагателни могат да имат различно значение преди и след съществително:
Глаголите имат три групи спрежения в зависимост от окончанието на инфинитива (-er, -ir, -re).
parler
говоря |
finir
свършвам |
mettre
поставям, слагам |
||
Сегашно време, изявително наклонение | ||||
---|---|---|---|---|
единствено число | ||||
първо лице | je parle | je finis | je mets | |
второ лице | tu parles | tu finis | tu mets | |
трето лице | il parle | elle finit | il met | |
множествено число | ||||
първо лице | nous parlons | nous finissons | nous mettons | |
второ лице | vous parlez | vous finissez | vous mettez | |
трето лице | ils parlent | elles finissent | ils mettent | |
Минало несвършено време | ||||
единствено число | ||||
първо лице | je parlais | je finissais | je mettais | |
второ лице | tu parlais | tu finissais | tu mettais | |
трето лице | il parlait | elle finissait | il mettait | |
множествено число | ||||
първо лице | nous parlions | nous finissions | nous mettions | |
второ лице | vous parliez | vous finissiez | vous mettiez | |
трето лице | ils parlaient | elles finissaient | ils mettaient | |
Сегашно свършено време | ||||
единствено число | ||||
първо лице | j’ai parlé | j’ai fini | j’ai mis | |
второ лице | tu as parlé | tu as fini | tu as mis | |
трето лице | il a parlé | elle a fini | il a mis | |
множествено число | ||||
първо лице | nous avons parlé | nous avons fini | nous avons mis | |
второ лице | vous avez parlé | vous avez fini | vous avez mis | |
трето лице | ils ont parlé | elles ont fini | ils ont mis | |
Бъдеще | ||||
единствено число | ||||
първо лице | je parlerai | je finirai | je mettrai | |
второ лице | tu parleras | tu finiras | tu mettras | |
трето лице | il parlera | elle finira | il mettra | |
множествено число | ||||
първо лице | nous parlerons | nous finirons | nous mettrons | |
второ лице | vous parlerez | vous finirez | vous mettrez | |
трето лице | ils parleront | elles finiront | ils mettront | |
Сегашно време, условно наклонение | ||||
единствено число | ||||
първо лице | je parlerais | je finirais | je mettrais | |
второ лице | tu parlerais | tu finirais | tu mettrais | |
трето лице | il parlerait | elle finirait | il mettrait | |
множествено число | ||||
първо лице | nous parlerions | nous finirions | nous mettrions | |
второ лице | vous parleriez | vous finiriez | vous mettriez | |
трето лице | ils parleraient | elles finiraient | ils mettraient | |
Повелително наклонение | ||||
единствено число | ||||
първо лице | ||||
второ лице | parle | finis | mets | |
трето лице | ||||
множествено число | ||||
първо лице | parlons | finissons | mettons | |
второ лице | parlez | finissez | mettez | |
трето лице |
Френският не използва сложни думи, а по-скоро сложни изрази като:
Числата се основават на старата келтска система, която използва 20 като основно число. Ето защо 80 е quatre-vingts ("четири двайсетици"), а 95 е quatre-vingt-quinze ("четири двайсетици и петнадесет"). Белгийският и швейцарският френски (както и някои други разновидности) сега използват някои базирани на десетичната система числа, така че в тях 95 е nonante-cinq ("деветдесет и пет)".