Прескочи към съдържанието

френски

La langue française

Брой говорещи езика по рождение

77 милиона говорещи по рождение, много повече го говорят като втори език (150-220 милиона)

Официален език в

Франция, Белгия, Швейцария, Монако, Люксембург, ЕС, Канада, Хаити, Вануату и 21 страни в Африка.

Малцинствен език в

Италия, САЩ

Език на диаспора

Алжир, Аржентина, Австралия, Канада, Чили, Ливан, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Тунис, Уругвай

Азбука
40 букви (26 латински + диакритични букви)
Граматически падежи
0
Езиков код
fr, fra, fre
Езикова типология
флективен , полисинтетични свойства в говоримия език , SVO
Езиково семейство
индоевропейското езиково семейство, романски език
Брой диалекти
Няколко в Европа (различни видове във Франция, Швейцария, Белгия), няколко в Канада и Луизиана, Африка, Нова Каледония...

Най-дълга дума

(25 букви) "противоконституционно"

Странна дума или изречение

Думите означават "без" и "съмнение", но целият израз всъщност означава "вероятно", а не "несъмнено".
Френската дума за "любов" е от мъжки род в единствено число, но от женски род в множествено число.

Въведение

Френски се говори в 29-те страни, които съставляват Франкофонията. Затова има няколко разновидности на френския език в Европа, Африка, Канада, Съединените щати и Азия. В Европа, вариантите в Швейцария и Белгия се различават от стандарта, говорен във Франция.

Най-голям брой говорещи френски по рождение и като втори език има в Африка (около 115 милиона в 31 африкански страни). Страните от бившата Френска колониална империя (Сенегал, Алжир, Габон, Тунис, Мавритания, Кот д'Ивоар и т.н.) често използват френския като компромис между местните езици, след като станали независими.

Няколко креолски езици, като хаитянския, лексикално се основават на френския.

Няколко международни организации като ООН, СТО, НАТО, Съвета на Европа, БЧК използват френския като официален език, както прави и Ватикана. Френският алианс има мисията да популяризира френския език и култура в света.

Карта, която показва езиците и диалектите на Франция и граничните райони.

Източник: Wikimedia Commons

История

Френският като романски език произлиза от простонародния латински, повлиян от келтския език, говорен в Галия (сега Северна Франция). Окситански бил говорен в южната част на страната.

  • 9-13 век

  • Старофренски

    Най-ранният текст е Клетвите от Страсбург (Serments de Strasbourg 842).

  • 14-15 век

  • Среднофренски

  • 16-17 век

  • Класически френски

    Франциск I направил френския официален език на администрацията в 1539 вместо латинския. Затова другите езици във Франция били репресирани или пренебрегвани.

  • от 17 век

  • Съвременен френски

Френският става международен език в Европа по време на царуването на Луи XIV (17 век). Той е най-важният език на дипломацията от 17-ти век до средата на 20-ти век, когато английският поема ролята на международен език.

Писмена система и произношение

  • â
  • à
  • a
  • b
  • c
  • ç
  • d
  • é
  • è
  • ë
  • e
  • ê
  • f
  • g
  • h
  • î
  • i
  • ï
  • j
  • k
  • l
  • m
  • n
  • ô
  • o
  • œ
  • p
  • q
  • r
  • s
  • t
  • û
  • ù
  • u
  • ü
  • v
  • w
  • x
  • y
  • ÿ
  • z

На френски се пише с 26 латински букви, 14 диакритични букви (à â ç é è ê ë î ï ô ù û ü ÿ) и две лигатури (æ, œ).

Произнасянето на звуци се прави с напрежение в мускулите. Последната буква на думите често не се произнася. Няма звук h. Буквата h в началото на думата не се произнася: hôtel [otel] (хотел). Френският увуларен звук r е характерен за езика.

Правописът е доста сложен, защото се пише много повече, отколкото се произнася. Съществува спрежение на глаголите в писмена форма, но произношението различава само три от шестте форми за сегашно време. В таблицата за спрежението всички глаголи в единствено число и в трето лице множествено число се произнасят еднакво.

Реалната френска реч звучи по-сложно, отколкото изучаващите езика предполагат, защото някои гласни отпадат и групи от думи се произнасят заедно като едно:

Je ne le sais pas (Аз не знам това.)

Гласни

Стандартният френски има до 13 устни гласни и 4 назални гласни. Т.нар. шва /ə/, чиито произношение е подобно на œ, често отпада (e muet). Обикновено то не се произнася в края на думите като в porte, но може да се произнася в поезията.

Буква Пример Превод
a à patte, лапа, там
a â image, pâté лапа, там
ai, ei, è chère, neige, faire скъпи, сняг, прави
ê rêve сън
é été лято
i livre книга
œ, eu œil, jeune око, млад
eu, eû peu, jeûne малко, пост
e [ə] je аз
o, au, eau mot, peau, beau дума, кожа, красив
o mort смърт
ou sous под
u but цел
Гласните се произнасят носово, ако следва n.
an dans в
on mon мой
un brun кафяв
in vin вино

Във френския има и дифтонги: oui (‘да’), huit (‘осем’), roi (‘крал’), louer (‘наем’), ciel (‘небе’).

Съгласни

Буква Пример Превод
b beau красив
c, s, ç cent, sous, ça сто, под, този
c, k, q cause, kilo, cinq кауза, килограм, пет
ch chaise стол
d dans в
f, ph fée, photo фея, снимка
g, j gens, journal хора, списание
g garde охрана
l lait мляко
m mère майка
n non не
gn campagne кампания
p porte врата
r rose роза
t triste тъжен
v ville град
x expansion експанзия
z gazette вестник

Ударението във френския пада на последната сричка на думите, но думите, които се произнасят заедно и които представляват ритмична единица (като un petit enfant = "малко дете") имат само една-единствено ударение. Съгласни, които обикновено не се произнасят, понякога се произнасят, когато са последвани от гласна (крайното t в petit се произнася както в примера по-горе). Това е известно като liaison.

Граматика

Френският е загубил сложните склонения и спрежения на латинския. Има знак за множествено число на съществителните и прилагателните, въпреки че често не се произнася. Словоредът и предлозите се използват за изразяване на синтактичните отношения. Спомагателните глаголи се използват при изразяването на времена и наклонения.

Във френския има два граматически рода (член за мъжки род: le и член за женски род: la), а прилагателното, което обикновено следва съществителното (с изключение на някои кратки и общи такива), се съгласува с него по род и число.

единствено число

  • le livre vert
    зелената книга
  • la fleur verte
    зеленото цвете

множествено число

  • les livres verts
    зелените книги
  • les fleurs vertes
    зелените цветя

От тези форми, само членът се произнася по различен начин в единствено и множествено число.

Някои прилагателни могат да имат различно значение преди и след съществително:

  • ta chambre propre
    твоята чиста стая
  • ta propre chambre
    твоята собствена стая

Глаголите имат три групи спрежения в зависимост от окончанието на инфинитива (-er, -ir, -re).

parler
говоря
finir
свършвам
mettre
поставям, слагам
Сегашно време, изявително наклонение
единствено число
първо лице je parle je finis je mets
второ лице tu parles tu finis tu mets
трето лице il parle elle finit il met
множествено число
първо лице nous parlons nous finissons nous mettons
второ лице vous parlez vous finissez vous mettez
трето лице ils parlent elles finissent ils mettent
Минало несвършено време
единствено число
първо лице je parlais je finissais je mettais
второ лице tu parlais tu finissais tu mettais
трето лице il parlait elle finissait il mettait
множествено число
първо лице nous parlions nous finissions nous mettions
второ лице vous parliez vous finissiez vous mettiez
трето лице ils parlaient elles finissaient ils mettaient
Сегашно свършено време
единствено число
първо лице j’ai parlé j’ai fini j’ai mis
второ лице tu as parlé tu as fini tu as mis
трето лице il a parlé elle a fini il a mis
множествено число
първо лице nous avons parlé nous avons fini nous avons mis
второ лице vous avez parlé vous avez fini vous avez mis
трето лице ils ont parlé elles ont fini ils ont mis
Бъдеще
единствено число
първо лице je parlerai je finirai je mettrai
второ лице tu parleras tu finiras tu mettras
трето лице il parlera elle finira il mettra
множествено число
първо лице nous parlerons nous finirons nous mettrons
второ лице vous parlerez vous finirez vous mettrez
трето лице ils parleront elles finiront ils mettront
Сегашно време, условно наклонение
единствено число
първо лице je parlerais je finirais je mettrais
второ лице tu parlerais tu finirais tu mettrais
трето лице il parlerait elle finirait il mettrait
множествено число
първо лице nous parlerions nous finirions nous mettrions
второ лице vous parleriez vous finiriez vous mettriez
трето лице ils parleraient elles finiraient ils mettraient
Повелително наклонение
единствено число
първо лице
второ лице parle finis mets
трето лице
множествено число
първо лице parlons finissons mettons
второ лице parlez finissez mettez
трето лице

Словообразуване и лексика

Френският не използва сложни думи, а по-скоро сложни изрази като:

  • machine à laver
    перална машина
  • prise de sang
    кръвен тест

Числата се основават на старата келтска система, която използва 20 като основно число. Ето защо 80 е quatre-vingts ("четири двайсетици"), а 95 е quatre-vingt-quinze ("четири двайсетици и петнадесет"). Белгийският и швейцарският френски (както и някои други разновидности) сега използват някои базирани на десетичната система числа, така че в тях 95 е nonante-cinq ("деветдесет и пет)".

Тематични думи

Забавни или странни поговорки и идиоматични изрази

Обратно горе