Философията по принцип разглежда въпроси, свързани с естеството на света и хората, а философията на езика изследва общия характер на езика и отношението му към света и човешкия ум, който възприема и описва реалността чрез езика. С други думи, философията на езика се занимава с връзката между език, мислене и действителност.

Още в древността хората се питали доколко връзката между формата на дума (например, куче) и предмета, назован с тази дума (обект: куче) е конвенционална, т.е произволно създадена от хората, и доколко тя е естествена, т.е присъща и неразделима. Езиците в света се различават по начина, по който се поставя етикет на елементите на реалността (английски:dog, френски: chien, немски: Hund, полски: pies и т.н.), което е аргумент в полза на условността на езика (виж семантика).

Думата куче е нарицателно име, за разлика от думата Антарктида (собствено име). Вместо да се отнася до един обект (специфичен континент), това означава (или обозначава) цяла група, вид или категория обекти, всички кучета, които са съществували, съществуват, ще съществува или биха могли да съществуват.

Философите винаги са се интересували от въпроса дали дадена категория (вид, група) като едно цяло е нещо, което наистина съществува независимо от човешкото възприятие или само отделни предмети са реални, а категориите, групите (т.е универсалиите{/б}) са творение на човешкия ум или се съдържат само в езика.

Независимо от това коя концепция за смисъл се приема и какъв вид на истинността се приписва на категориите, трябва да се признае, че много думи нямат точни значения, че категориите, на които отговарят, не са с определени граници. Разбира се, думи като голям имат относително значение в зависимост от характеристиките на обектите, за които се отнасят (голямо куче срещу голяма мравка). Но дори и когато смисълът се отнася за определен обект, той не е точна. Не е ясно какъв е минималният размер на куче, за да може да се каже, че е голямо. Същият проблем възниква при много съществителни, тъй като не е ясно колко стръкчета сено (и с каква дължина) трябва да има в копа сено, за да може да се говори за копа. Това е важен въпрос, защото се отнася до надеждността на езика и възможността за изказване на истинни твърдения за света чрез него. С други думи, дали следните твърдения са верни?

Това куче (шестдесет и пет сантиметра височина) е голямо.

Този обект (1 кубичен метър, съдържащ само сено) е копа сено.

Езиците на света се различават помежду си не само по звучене и начин на писане (например английски dog, полски pies, френски chien и т.н.), но също така и по нивото на точност на представяне на различните елементи на реалността. Примери за това са различният брой думи, описващи основните цвята (виж Semantics), например в езика на племето дани в Нова Гвинея има само mili (отнася се за всички тъмни и студени цветове като черно, зелено и синьо) и mola (топли и светли цветове като бяло, червено и жълто). От друга страна, в унгарския има две думи, съответстващи на червено, а в полския има две думи за синьо.

Думите за членове на семейството също се различават. Често това зависи от пола на референта, както в брат и сестра, но в други култури възрастовите различия могат да бъдат също толкова важни. В индонезийския kakak се отнася до по-стари, а adik - до по-млади братя и сестри, независимо от пола. В Индонезия, както и в много азиатски страни, относителна възраст е важна в междуличностните отношения. Унгарският език, от друга страна, разграничава както възрастта, така и пола с báty и öcs, отнасящи се съответно до по-голям и по-малък брат, докато nővér и húg се отнасят до по-голяма и по-малка сестра.

Разликите са не само лексикални, но могат също и да засягат части от граматиката, като времената на глаголите и рода на съществителните. Съществителните имена могат да бъдат групирани по род, включително мъжки, женски и среден род, но има и системи с повече или по-малко категории, а някои езици изобщо не разполагат с класификации на родовете. Произволното причисляване към определен род може да се види в различните родове, приписвани на едно и също понятие. В полския слънце е от среден род (słońce), на немски е от женски (die Sonne), а на френски е от мъжки род (le soleil). Родът на страните в полския могже да се види на следната карта:

Съществува въпросът дали тези разлики влияят върху това как хората разбират света и мислят за него. Хипотезата, че структурата на даден език има влияние върху начина, по който потребителите възприемат света, е известна като езиков детерминизъм (например Хумболд, Сапир и Уорф). Изследванията, опитващи се да докажат или опровергаят аспекти на езиковия детерминизъм, дадоха неясни резултати. Критиците на детерминистическата позиция питат дали невъзможността дословно да се преведе определена фраза от езика X на езика Y означава, че не е възможно да се изрази същата мисъл.

Този въпрос възниква и в специфични комуникативни ситуации. Английският, например, изисква говорещият да изрази определеност/неопределеност на някакъв предмет (a dog срещу the dog), а полският не изисква. Възможно е да се каже, jakiś pies (някакво куче) или ten pies (кучето), но винаги е възможно просто да се каже pies (куче) - опция, недостъпна за англоговорящи. Въпросът тогава е дали англоговорящият, докато мисли за един обект, трябва изрично да мисли за него като за определен или неопределен?

Смегчен вариант на хипотезата на Сапир-Уорф - известна като лингвистична относителност - приема, че езиците разполагат с различни граматични и семантични категории и по този начин те влияят на мисленето. Като цяло, има взаимно влияние: езиците отразяват културата, физическата и социална среда на езиковата общност, нейния опит и ценностна система. Различните езици представят различни картини на света, съдържащи се в техните граматически структури, лексика (относно такива реалии като имената на растенията и животните в даден район) и фразеология (както поговорките). Когато децата учат родния си език, те научат повече за света чрез тези категории.