фински
Suomen kieli
Suomen kieli
4994490, включително 4700000 във Финландия
Финландия, ЕС
Швеция, Карелия (Руската Федерация)
Швеция, Естония, Норвегия, САЩ, Русия, Канада
Финският език е от угрофинската езикова група. Заедно със самоедския език, угрофинските езици образуват уралското езиково семейство. Следващата фигура е графично представяне на историческото развитие на уралското езиково семейство.
Историческо развитие на уралското езиково семейство (източник: http://www.regulytarsasag.hu/madartavlatbol цитира: Finnougor Kalauz, edited by Martha Csepregi Medicina Co Publishing, 2001.)
Много хора предполагат, че финският и сродните му езици са "скандинавски". В действителност, финският не е генетично свързан с шведския или норвежкия. Единственият основен европейски език, който има общи предци с финския, е унгарският. За да се даде представа за това колко близка е тази връзка, финският е толкова тясно свързан с унгарския, колкото английският е, да речем, с албанския или руския език. Най-тясно свързани с финския са други балто-фински езици: естонски, карелски, вепсийски, ливски, ижорски и др. Говорещите фински са в състояние да разберат карелски и до известна степен също и естонски. Финският е един от най-силните угрофински езици. Той има статут на официален език във Финландия и ЕС и има почти 5 милиона говорещи. Повечето от неговите родствени езици се говорят в Руската Федерация. Много от тези езици са заплашени от изчезване. Таблицата по-долу показва 15 сродни думи във финландски и други угрофински езици.
Подобни думи в угрофинското езиково семейство.
fi | ee | ve | sa | ma | er | ud | ko | kp | ha | ma | hu | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
око | silmä | silm | sil’m | čalbmi | шинча | сельме | син | син | син | сэм | сам | szem |
език | kieli | keel | kel' | giella | йылме | кель | кыл | кыв | кыв | ньалəм | нēлым | nyelv |
сърце | sydän | süda | südäin | válbmu | шӱм | cедей | сюлэм | сьöлöм | сьöлöм | сăм | сым | szív |
кръв | veri | veri | veri | varra | вӱр | вeрь | вир | вир | вир | ўр | кēлп | vér |
жлъчка | sappi | sapp | sap | sáhppi | шекш | сэпе | сэп | сöп | сöп | сып | восьрам | epe |
лед | jää | jää | jä | jiekŋa | ий | эй | йö | йы | йи | йэк | яӈк | jég |
облак | pilvi | pilv | pil’v | balva | пыл | пeль | пилем | кымöp | пив | пăлəӈ | тул | felhő |
река | joki | jõgi | jogi | johka | эҥep | ёв | шур | ю | ю | йŏхан | я | folyó |
гнездо | pesä | pesa | peza | beassi | пыжаш | пизэ | kap | пoз | пoз | тыхəл | пити | fészek |
едно | yksi | üks | üks’ | okta | ик | вейке | одиг | öтік | öти | ит | акв | egy |
две | kaksi | kaks | kaks’ | guokte | кoк | кaвтo | кык | кык | кык | кăтəн | кит | kettő |
три | kolme | kolm | koume | golbma | кум | колмо | куинь | куим | куим | хулəм | хȳpӯм | három |
четири | neljä | neli | nel’ | njeallje | ныл | нилe | ньыль | нёль | нёль | ньăл | нилa | négy |
пет | viisi | viis | viž | vihtta | вич | вете | вить | вит | вит | вeт | ат | öt |
Има три основни групи диалекти: северни, източни и западни диалекти.
Диалекти на финския
Източник: Wikimedia Commons
В сравнение с други европейски езици, на разклоняването на диалектите на финланския е доста голямо. Основното разграничение между диалектите на финския е между източните и западните диалекти. Диалектните различия се отнасят главно до фонетиката и фонологията, но има и някои интересни лексикални различия. Например, думата означаваща брезови клонки, които се използват в сауна-та, е vihta в западната и vasta в източната и северните части на Финландия.
Разпространение на vasta и vihta.
Финският използва основната латинска азбука с три диакритични знака: ä, ö и å. Ä и ö са доста често срещани, докато å се използва само в шведски заемки като skål ("наздраве", тост при пиене). Финският прави разграничение между дълги и къси звуци. Това е доста важно да се помни, тъй като една грешка в дължината на гласна или съгласна може да промени значението на думата. Например, трябва да е ясно дали става дума за рецесия (lama) или лама (laama). Има значителни разлики в смисъла на следните фонетично и визуално много сходни фински думи:
Ударението във финския е на първата сричка. Това е език, където основното правило е "казва се така, както се пише". Ако видите финска дума в писмен вид, най-вероятно я произнесе правилно. Ето една онлайн статия за най-красивите финландски думи.
Финският език е аглутинативен; една морфема (най-малката езикова единица, която предава смисъл) има едно граматично значение. Формирането на думи в аглутинативен език като финския е като нанизване на мъниста на конец, едно до друго. Финската дума vaimollenikin се превежда с няколко думи и означава "също и на жена ми":
vaimo-lle-ni-kin
В раздела за Обща информация в началото е посочена най-дългата финска дума, която не е съставна дума - epäjärjestelmällistyttämättömyydelläänsäkäänköhän. Тя също се образува от морфеми, сложени една до друга в съответствие с правилата за аглутинация. Думата почти няма смисъл, въпреки че означава повече или по-малко "дори не от липсата на организация, както предполагаш".
Друга интересна особеност на финския е броят на граматическите падежи. В зависимост от подхода се приема, че във финския има от 14 до 17 падежа. Шест от тях са падежи за място: те предават смисъла на движение към място, пребиваване на място или отдалечаване от място. Ако човек иска да каже, че е в къщата (talo), формата е talossa, където "в" се означава от -ssa-компонента. Наставката -sta се прибавя към корена, за да се изрази "извън", докато -on в taloon означава движение "навътре, към". Във финския е важно да се прави разлика между "вътрешните" и "външните" падежи за място. Ако нещо е отворено пространство (като маса или покрив), се използват различни от трите споменати по-горе окончания, като финският прави граматическо разграничение между, например, движение към вътрешността и към повърхността. Katto означава "покрив" на фински. Katolle се използва за описване на действието качване на покрива, а katolta - слизане от покрива:
Фински падежи за място
Финският е известен със своите звукоподражателни думи. Думите, които представляват звуци, на фински се различават в зависимост от това кой или какво ги издава.
бръмча
съска
бръмчи
скимти