румънски
Limba română
Limba română
около 24 милиона (Румъния и Молдова)
Румъния, Молдова (Приднестровието), ЕС
Сърбия, Унгария
Италия, Испания, САЩ, Германия, Великобритания, Канада, Австрия, Франция, Белгия, Португалия, Кипър, Австралия, Ирландия
Терминът "румънски" понякога се използва и в по-общ смисъл, който включва четири езика или диалекта: дакорумънски, арумънски, мъгленорумънски и истрорумънски. Четирите езика, чиято взаимна разбираемост е трудна, са потомци на разновидностите на романския, говорени както на север, така и на юг от Дунава преди заселването на славянски племена на юг от реката. Тези четирите също така са известни като източноромански езици. Когато се използва терминът "румънски" в този по-широк смисъл, понятието дакорумънски се използва за самия румънски език.
Румънският произлиза от простонародния латински, приет в Дакия по време на първите векове сл. Хр. Историята на източнороманския език между 3-ти век и развитието на прарумънски от 10-ти век, когато областта попада под влиянието на византийската империя, е неизвестна.
Румънският остана без писмени сведения през Средновековието и влиза в историческите записи чак в началото на 16 век.
Най-старият запазен документ на румънски език е писмото на Неаску, (1521), написано на кирилица. Използването на кирилицата продължава (заедно с латинска азбука) до 1860 г., когато официално се въвежда румънски латински правопис.
Идеята, че молдовският език е различен от румънския, е силно насърчавано в Молдовската автономна съветска социалистическа република (създадена през 1924 г.). Това включва използване на кирилица за писане. През 1932 г. писмеността е официално променено на латиница и правописът става идентичен със стандартния румънски. Тенденцията бе променена през 1938 г., когато писмеността на кирилица отново е обявена за официална. Това продължи след 1940 г. в Молдовската съветска социалистическа република (която включва Бесарабия, анексирана през 1940 г. от Румъния) до 1989 г., когато латиницата (отново идентично с румънския) е обявена за официална. През 1991 г. името на републиката е променено от Republica Sovietică Socialistă Moldovenească (Молдавска съветска социалистическа република) на Republica Moldova (Република Молдова), което е причина за двойно име молдовски/молдавски в много езици.
Отцепилата се област Приднестровие все още използва кирилицата и се нарича езика като молдовски.
Буквата â се използва изключително в средата на думи; с главна буква се появява само в надписи, където всички букви са главни.
Буквите î и â са фонетично и функционално идентични. Причината за това е историческа, определя се от латинския произход на езика.
A Б В Г Д Е Ж Ӂ З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Ы Ь Э Ю Я
а б в г д е ж ӂ з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш ы ь э ю я
Румънският е единственият романски език, в който определителните членове са еклитични: т.е, прикрепени към края на съществителното (както е в скандинавски, български и македонски), вместо да бъде в предната част (проклитика). Те са се образували, както и в други романски езици, от латинските показателни местоимения.
Румънските съществителни са категоризирани в три рода, мъжки, женски и среден род. Съществителните в среден род се държат като съществителниот мъжки род в единствено число и като съществителни от женски род в множествено число. Това е разлика с латинския, в които съществителните от среден род са отделна група.
Съществителните, които в тяхната основна форма (единствено число, именителен падеж, нечленувани) окончават на съгласна или гласна/полугласна -u са предимно от мъжки или среден род; ако завършват на -ă или -a, те обикновено са от женски род.
мъжки | Женски род | среден |
---|---|---|
om
мъж
|
bunică
баба
|
drum
път
|
bou
вол
|
carte
книга
|
cadou
подарък
|
copac
дърво
|
cafea
кафе
|
exemplu
пример
|
Румънският е наследил от латинския пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен и звателен падеж. Морфологично, именителен и винителен падеж са еднакви при съществителните; по същия начин, родителен и дателен падеж споделят и съща форма (обаче тези двойки са различни в личните местоимения). Звателният обикновено се ограничава до съществителни, обозначаващи хора или неща, към които обикновено се обръщат директно, и там модерната тенденция е да се използва именителен вместо звателен падеж.
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
именителен падеж винителен падеж |
мъжки | |
băiatul
момче
|
băieții | |
Женски род | ||
mama
майка
|
mamele | |
среден | ||
oul
яйце
|
ouăle | |
родителен падеж дателен падеж |
мъжки | |
băiatului | băieților | |
Женски род | ||
mamei | mamelor | |
среден | ||
oului | ouălor |
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
именителен падеж винителен падеж |
мъжки | |
băiat | băieți | |
Женски род | ||
mamă | mame | |
среден | ||
ou | ouă | |
родителен падеж дателен падеж |
мъжки | |
băiat | băieți | |
Женски род | ||
mame | mame | |
среден | ||
ou | ouă |
единствено число | множествено число | |
---|---|---|
Звателен падеж | мъжки | |
băiatule/băiete | băieților | |
Женски род | ||
mamo | mamelor | |
среден | ||
oule | ouălor |
Разновидностите на румънския се отличават предимно с фонетични различия. Самите румънци говори за различията като акценти или наречия.
Румънските диалекти се групират в два основни типа, южни и северни: