История

Старобългарският език е инструмент за разпространение на грамотността сред всички други славянски езици - първата писмена версия на езика е създадена от Константин-Кирил и Методий през 9-ти век и впоследствие е била използвана като литературен език в целия говорещ на славянски езици свят.

Граматика

В българския има две числа - единствено и множествено число. С числителни и думи като няколко (няколко), съществителните от мъжки род имат специална бройна форма, окончаваща на -а / -я, което произлиза от от прото-славянската дуална форма: два/три стола (два/три стола), но тези столове (тези столове).

Има три граматическите рода: мъжки, женски и среден род. Родът на съществителното до голяма степен може да се разбере от неговото окончание: съществителни, завършващи на съгласна, по принцип са от мъжки род; тези, завършващи на -а / -я обикновено са от женски род; а съществителни, завършващи на -е, -о почти винаги са от среден род.

Съществуват падежи само в личните местоимения, с именителни, винителни и дателни форми. Следи от падежи се откриват в мъжките лични въпросителни местоимения кой (който, както във формалното английски, кого) и в редица фразеологични единици и поговорки. Звателните форми са все още в употреба, обаче има тенденция да се избягват в много лични имена.

Определеност се изразява с определитен член, който се поставя след съществителното. В прилагателно-съществителни фрази, само прилагателното приема определителен член. Има четири определителни члена за единствено число. Съществителните, които завършват на съгласна и са от мъжки род, се членуват с -ът/-ят, ако са подлог в изречението, и с -а/-я в другите случаи. Съществителните, които завършват на съгласна и са от женски род, както и съществителни, които завършват на -а/-я (повечето от които са от женски род) използват -та. Съществителните, които завършват на -е/-о, се членуват с -то.

В множествено число определителния член е -те за всички съществителни с изключение на тези, чиято форма за множествено число завършва на -а/-я; те се членуват с -тa.

Българските глаголи са най-сложната част от българската граматика, особено в сравнение с други славянски езици. Те се спрягат за лице, число и понякога род. Те имат също лексикален вид (свършен и несвършен), залог, девет времена, три наклонения, четири модалности и шест несвършени форми. Тъй като подлогът може да се заключи от окончанието на глагола, той често се пропуска. Понеже не съществува инфинитив в съвременния български език, основната форма на глагола е неговата форма за просто сегашно време в първо лице единствено число.