Прескочи към съдържанието

румънски

Limba română

Брой говорещи езика по рождение

около 24 милиона (Румъния и Молдова)

Официален език в

Румъния, Молдова (Приднестровието), ЕС

Малцинствен език в

Сърбия, Унгария

Език на диаспора

Италия, Испания, САЩ, Германия, Великобритания, Канада, Австрия, Франция, Белгия, Португалия, Кипър, Австралия, Ирландия

Азбука
Латиница / 31 букви; кирилицата все още се използва в Приднестровието
Граматически падежи
2
Езиков код
ro, rum, ron
Езикова типология
флективен , пропускане на подлога , SVO
Езиково семейство
Индоевропейски, романски
Брой диалекти
Три основни групи (арумънски, мъгленорумънски, истрорумънски)

Най-дълга дума

силикоза (заболяване)
44 букви

Странна дума или изречение

амалгама
8-буквена дума само с една съгласна

Въведение

Терминът "румънски" понякога се използва и в по-общ смисъл, който включва четири езика или диалекта: дакорумънски, арумънски, мъгленорумънски и истрорумънски. Четирите езика, чиято взаимна разбираемост е трудна, са потомци на разновидностите на романския, говорени както на север, така и на юг от Дунава преди заселването на славянски племена на юг от реката. Тези четирите също така са известни като източноромански езици. Когато се използва терминът "румънски" в този по-широк смисъл, понятието дакорумънски се използва за самия румънски език.

История

Румънският произлиза от простонародния латински, приет в Дакия по време на първите векове сл. Хр. Историята на източнороманския език между 3-ти век и развитието на прарумънски от 10-ти век, когато областта попада под влиянието на византийската империя, е неизвестна.

Румънският остана без писмени сведения през Средновековието и влиза в историческите записи чак в началото на 16 век.

Най-старият запазен документ на румънски език е писмото на Неаску, (1521), написано на кирилица. Използването на кирилицата продължава (заедно с латинска азбука) до 1860 г., когато официално се въвежда румънски латински правопис.

Връзка с молдовския

Идеята, че молдовският език е различен от румънския, е силно насърчавано в Молдовската автономна съветска социалистическа република (създадена през 1924 г.). Това включва използване на кирилица за писане. През 1932 г. писмеността е официално променено на латиница и правописът става идентичен със стандартния румънски. Тенденцията бе променена през 1938 г., когато писмеността на кирилица отново е обявена за официална. Това продължи след 1940 г. в Молдовската съветска социалистическа република (която включва Бесарабия, анексирана през 1940 г. от Румъния) до 1989 г., когато латиницата (отново идентично с румънския) е обявена за официална. През 1991 г. името на републиката е променено от Republica Sovietică Socialistă Moldovenească (Молдавска съветска социалистическа република) на Republica Moldova (Република Молдова), което е причина за двойно име молдовски/молдавски в много езици.

Отцепилата се област Приднестровие все още използва кирилицата и се нарича езика като молдовски.

Писмена система и произношение

  • a
  • ă
  • â
  • b
  • c
  • d
  • e
  • f
  • g
  • h
  • i
  • î
  • j
  • k
  • l
  • m
  • n
  • o
  • p
  • q
  • r
  • s
  • ș
  • t
  • ț
  • u
  • v
  • w
  • x
  • y
  • z
  • Ă ă – А с дъга, за звука /ə/
  • Â â – с диактричен знак, за звука /ɨ/
  • Î î – i с диактричен знак, за звука /ɨ/
  • Ș ș – s със запетайка, за звука /ʃ/
  • Ț ț – t със запетайка, за звука /t͡s/

Буквата â се използва изключително в средата на думи; с главна буква се появява само в надписи, където всички букви са главни.

Буквите î и â са фонетично и функционално идентични. Причината за това е историческа, определя се от латинския произход на езика.

молдовска азбука на кирилица

A Б В Г Д Е Ж Ӂ З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Ы Ь Э Ю Я

а б в г д е ж ӂ з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш ы ь э ю я

Граматика

Румънският е единственият романски език, в който определителните членове са еклитични: т.е, прикрепени към края на съществителното (както е в скандинавски, български и македонски), вместо да бъде в предната част (проклитика). Те са се образували, както и в други романски езици, от латинските показателни местоимения.

Румънските съществителни са категоризирани в три рода, мъжки, женски и среден род. Съществителните в среден род се държат като съществителниот мъжки род в единствено число и като съществителни от женски род в множествено число. Това е разлика с латинския, в които съществителните от среден род са отделна група.

Съществителните, които в тяхната основна форма (единствено число, именителен падеж, нечленувани) окончават на съгласна или гласна/полугласна -u са предимно от мъжки или среден род; ако завършват на или -a, те обикновено са от женски род.

мъжки Женски род среден
om
мъж
bunică
баба
drum
път
bou
вол
carte
книга
cadou
подарък
copac
дърво
cafea
кафе
exemplu
пример

Румънският е наследил от латинския пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен и звателен падеж. Морфологично, именителен и винителен падеж са еднакви при съществителните; по същия начин, родителен и дателен падеж споделят и съща форма (обаче тези двойки са различни в личните местоимения). Звателният обикновено се ограничава до съществителни, обозначаващи хора или неща, към които обикновено се обръщат директно, и там модерната тенденция е да се използва именителен вместо звателен падеж.

С определителен член

единствено число множествено число
именителен падеж
винителен падеж
мъжки
băiatul
момче
băieții
Женски род
mama
майка
mamele
среден
oul
яйце
ouăle
родителен падеж
дателен падеж
мъжки
băiatului băieților
Женски род
mamei mamelor
среден
oului ouălor

Без определителен член

единствено число множествено число
именителен падеж
винителен падеж
мъжки
băiat băieți
Женски род
mamă mame
среден
ou ouă
родителен падеж
дателен падеж
мъжки
băiat băieți
Женски род
mame mame
среден
ou ouă
единствено число множествено число
Звателен падеж мъжки
băiatule/băiete băieților
Женски род
mamo mamelor
среден
oule ouălor

Диалекти

Разновидностите на румънския се отличават предимно с фонетични различия. Самите румънци говори за различията като акценти или наречия.

Румънските диалекти се групират в два основни типа, южни и северни:

  • Южният тип има само един член:
    • влашки поддиалект
  • Северният тип се състои от няколко под-диалекта:
    • молдовски
    • банатски
    • група от фино разделени и преходни трансилвански варианти

Скоропоговорки

  • Pipotele priponite în panoplia paralelipipedelor pompau pipăind pampoanele laptopurilor.
  • Mormolocii momiți mimetic comemoraseră ramificațiile milimetrice în magazin în dendometacinul lucidității memorialisticii înmărmurite numismatic.
  • Am o vâjâitoare care vâjâie ca un avion vâjâitor. Vâjâie tare vâjâitoarea, dar mai tare vâjâie avionul vâjâietor.
  • Când am zis c-am zis c-om zice, că tu zici c-am zis c-om zice, nici n-am zis c-am zis c-om zice, da tu zici c-am zis c-om zice.
  • Știu că știu că știu că-i știucă şi mai știu că știu că muşcă.

Тематични думи

Забавни или странни поговорки и идиоматични изрази

Обратно горе