Прескочи към съдържанието

български

Български език

Брой говорещи езика по рождение

около 7 милиона в България, 10-12 милиона по света

Официален език в

България, Атон (Гърция), ЕС

Малцинствен език в

Румъния (банатски вариант), Сърбия, Словакия, Украйна, Унгария

Език на диаспора

Австралия, Албания, Канада, САЩ, Франция, Гърция, Германия, Испания, Италия, Турция, Великобритания, Молдова, сред емигрантски общности по целия свят

Азбука
кирилица, 30 букви
Граматически падежи
0
Езиков код
bg, bul
Езикова типология
флективен , пропускане на подлога , SVO
Езиково семейство
индоевропейски; балтославянски; славянски; южнославянски
Брой диалекти
около 70 диалекти, разделени в две основни групи (източна и западна)

Най-дълга дума

39 букви (думата не е включена в официалните речници)

Странна дума или изречение

33-буквена панграма - израз, използващ всяка буква от азбуката най-малко веднъж
15-буквен палиндром - фраза, която се чете еднакво отпред назад и отзад напред

История

Старобългарският език е инструмент за разпространение на грамотността сред всички други славянски езици - първата писмена версия на езика е създадена от Константин-Кирил и Методий през 9-ти век и впоследствие е била използвана като литературен език в целия говорещ на славянски езици свят.

  • < 860

    Праисторически: между миграцията славяните към източните Балкани и мисията на Светите братя Кирил и Методий във Великоморавия

  • 9-11 век

    Старобългарски

  • 12-15 век

    Среднобългарски

  • от 16 век

    Съвременен български

Писмена система и произношение

  • а
  • б
  • в
  • г
  • д
  • е
  • ж
  • з
  • и
  • й
  • к
  • л
  • м
  • н
  • о
  • п
  • р
  • с
  • т
  • у
  • ф
  • х
  • ц
  • ч
  • ш
  • щ
  • ъ
  • ь
  • ю
  • я

През 886 г. от н.е. българското царство въвежда глаголицата, която е създадена от Св. Кирил и Методий около 850 г.

Глаголицата постепенно е заменена в по-късните векове от кирилицата, разработена в началото на 10-ти век. Няколко варианти на кирилица с 28-44 букви били използвани в началото и средата на 19-ти век, докато азбука с 32 букви става популярна през 1870. Тази азбука била използвана до правописен реформата от 1945 година, когато буквите Ѣ, ѣ и Ѫ, ѫ, били извадени от азбуката, като броят на буквите бил намален до 30. С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на ЕС.

Българското ударение на думата е динамично и има смислоразличаващи функции:

  • въ̀лна
    въ̀лна
  • вълна̀
    вълна̀
  • пáри
    пáри
  • парѝ
    парѝ

Граматика

В българския има две числа - единствено и множествено число. С числителни и думи като няколко (няколко), съществителните от мъжки род имат специална бройна форма, окончаваща на -а / -я, което произлиза от от прото-славянската дуална форма: два/три стола (два/три стола), но тези столове (тези столове).

Има три граматическите рода: мъжки, женски и среден род. Родът на съществителното до голяма степен може да се разбере от неговото окончание: съществителни, завършващи на съгласна, по принцип са от мъжки род; тези, завършващи на -а / -я обикновено са от женски род; а съществителни, завършващи на -е, -о почти винаги са от среден род.

Съществуват падежи само в личните местоимения, с именителни, винителни и дателни форми. Следи от падежи се откриват в мъжките лични въпросителни местоимения кой (който, както във формалното английски, кого) и в редица фразеологични единици и поговорки. Звателните форми са все още в употреба, обаче има тенденция да се избягват в много лични имена.

Определеност се изразява с определитен член, който се поставя след съществителното. В прилагателно-съществителни фрази, само прилагателното приема определителен член. Има четири определителни члена за единствено число. Съществителните, които завършват на съгласна и са от мъжки род, се членуват с -ът/-ят, ако са подлог в изречението, и с -а/-я в другите случаи. Съществителните, които завършват на съгласна и са от женски род, както и съществителни, които завършват на -а/-я (повечето от които са от женски род) използват -та. Съществителните, които завършват на -е/-о, се членуват с -то.

В множествено число определителния член е -те за всички съществителни с изключение на тези, чиято форма за множествено число завършва на -а/-я; те се членуват с -тa.

Българските глаголи са най-сложната част от българската граматика, особено в сравнение с други славянски езици. Те се спрягат за лице, число и понякога род. Те имат също лексикален вид (свършен и несвършен), залог, девет времена, три наклонения, четири модалности и шест несвършени форми. Тъй като подлогът може да се заключи от окончанието на глагола, той често се пропуска. Понеже не съществува инфинитив в съвременния български език, основната форма на глагола е неговата форма за просто сегашно време в първо лице единствено число.

Диалекти

Има около 70 диалекта (40 в България и около 30 в други страни), разделени в две основни групи (източна и западна) с различни рефлекси на общата славянска гласна "ят" (Ѣ).

В западните диалекти (твърд говор) бившия "ят" се произнася като "е" във всички позиции, например млеко (mlekò) - мляко, хлеб (hleb) - хляб.

В източните диалекти (мек говор) бившият "ят" варира между "я" и "е": произнася се "я", ако е под ударение и следващата сричка не съдържа предна гласна (е или и) - например мляко (мляко), хляб (хляб), а иначе "е" - например млекар (млекар), хлебар (хлебар).

Тематични думи

Забавни или странни поговорки и идиоматични изрази

Скоропоговорки

Обратно горе