руски
Русский язык
Русский язык
> 150 000 000
Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан
Украйна, САЩ, Румъния
Узбекистан, Израел, Латвия, Молдова, Туркменистан, Германия, Канада, Бразилия, Финландия, Литва, Франция, Австралия, Обединени арабски емирства, Куба, Обединеното кралство, Естония, Азербайджан, Грузия, Армения, Норвегия
Според данни на Европейската комисия руски език се говори от 6% от населението на ЕС (~ 30 милиона души). Той е седмият най-широко използван език в ЕС и осмият в света.
Глаголите в руския се делят на две категории, наречени видове в зависимост от това дали се отнасят до продължаващ процес (несвършени) глаголи) или до завършено действие (свършени глаголи). Глаголите от несвършен вид имат три времена (минало, сегашно и бъдеще), докато глаголите от свършен вид имат само минало и бъдеще, но не и сегашно време.
Минало време | Сегашно време | Бъдеще |
---|---|---|
Что делал?
Какво правеше ти?
Я писал письмо
Аз пишех писмо. (Не знаем дали писането е завършило или не.)
|
Что делаю?
Какво правя аз?
Пишу
Аз пиша.
|
Что буду делать?
Какво ще правя?
Буду писать
Ще пиша. (Отново не знаем дали пишещият ще завърши писмото или ще го напише наполовина.)
|
Что сделал?
Какво направи?
Написал
Аз написах.
|
- |
Что сделаю?
Какво ще направя (докрая)?
Напишу
Аз ще напиша (докрая).
|
Има шест падежа. Те се обозначават от окончания, показват каква роля играе съществителното в едно изречение и имат съответните въпросителни форми от типа "кой" "кого". Съществителните и подобни на съществителни думи се групират в склонения в зависимост от конкретните форми на използваните окончания.
Руският език е много богат. Когато се говори на руски, се използват различни варианти (или регистри) на езика. Например, в бизнес писмо или официален документ, се използват думи и конструкции, които вероятно няма да бъде използвана в ежедневието (дори в много сериозен разговор). Необходимо е да се култивира високо ниво на езикова информираност, за да не се правят погрешни избори и да бъде човек в състояние да избере най-подходящите думи. Грамотността на дадено лице, начинът на живот, а често и начинът, по който то иска да бъде видяно и прието от другите, се отразява в неговите езикови избори.
Руснаците имат три имена - собствено, бащино и фамилно.
собствено име | бащино име | фамилно име |
---|---|---|
Иван Ivan |
Владимирович Vladimirovich |
Петров Petrov |
Анна Anna |
Ильинична Il'inichna |
Сидорова Sidorova |
Бащиното име се образува от собственото име на бащата.
име на бащата | мъжко бащино име | женско бащино име |
---|---|---|
Иван Ivan |
Иванович Ivanovich |
Ивановна Ivanovna |
Владимир Vladimir |
Владимирович Vladimirovich |
Владимировна Vladimirovna |
Илья Il'ya |
Ильич Il'ich |
Ильинична Il'inichna |
Личното и бащиното име (Иван Владимирович, Анна Ильиничена) се използват, когато се поздравяват висшестоящи, по-възрастни хора и при официални случаи.
Обръщението по фамилно име не е често срещано и обикновено се използва в много официални ситуации.Учителите в училищата често се обръщат към учениците по фамилия: «Сидоров, иди к доске!» (Sidorov, idi k doske! - "Сидоров, ела на дъската!"). Особено често се обръщат така към недисциплинираните: (Sergeev, opyat' ty ne sdelal domashnee zadanie! - "Сергеев, пак не си си направил домашното!).
Почти всички лични имена в руския имат умалителни форми:
Обикновено децата се наричат с техните умалителни имена: Сереженька [Серьоженка] (умалителна форма на Сергей, [Сергей]), Ирочка [Ирочка] (умалително на Ирина, [Ирина]). Децата обикновено се наричат с пълните им имена, когато са направили нещо лошо.
Бащините имена не са много популярни извън Русия. Руснаците в чужбина предпочитат да бъдат наричани с умалителни форми на техните имена, например Дима [Дима] вместо Дмитрий [Дмитрий], Надя [Надя] вместо Надежда [Надежда].
В древна Русия били използвани два езика - църковнославянски и древноруски. Ползвали една азбука - кирилица. Интересно е да се отбележи, че в онези времена с букви се обозначавали не само звуци, но и числа (виж графиката по-долу). Освен това имало различни начини на писане, защото правилата варирали на различни места. Независимо от това, в XI век един и същи звук можел да бъде обозначен с няколко букви, например: [у] с "у", "Оу" (ук), "Ѫ" (голяма носовка). Независимо от факта, че е имало много букви, различни надбуквени символи се поставяли над буквите и думите не винаги били изписвани в пълен размер. Независимо от някои промени, не станало по-лесно да се пише на руски до правописната реформа от 1918.
Буква | Числова стойност | Име | |
---|---|---|---|
А а | 1 | азъ (azŭ) | |
Б б | боукы (buky) | ||
В в | 2 | вѣдѣ (vědě) | |
Г г | 3 | глаголи (glagoli) | |
Д д | 4 | добро (dobro) | |
Є є | 5 | єсть (estĭ) | |
Ж ж | живѣтє (živěte) | ||
Ѕ ѕ / Ꙃ ꙃ | 6 | ѕѣло (dzělo) | |
З з / Ꙁ ꙁ | 7 | земля (zemlja) | |
И и | 8 | ижє (iže) | |
І і / Ї ї | 10 | и/ижеи (i/ižei) | |
К к | 20 | како (kako) | |
Л л | 30 | людиѥ (ljudije) | |
М м | 40 | мыслитє (myslite) | |
Н н | 50 | нашь (našĭ) | |
О о | 70 | онъ (onŭ) | |
П п | 80 | покои (pokoi) | |
Р р | 100 | рьци (rĭci) | |
С с | 200 | слово (slovo) | |
Т т | 300 | тврьдо (tvrdo) | |
Оу оу / Ꙋ ꙋ | (400) | оукъ (ukŭ) | |
Ф ф | 500 | фрьтъ (frtŭ) | |
Х х | 600 | хѣръ (xěrŭ) | |
Ѡ ѡ | 800 | отъ (otŭ) | |
Ц ц | 900 | ци (ci) | |
Ч ч | 90 | чрьвь (črvĭ) | |
Ш ш | ша (ša) | ||
Щ щ | шта (šta) | ||
Ъ ъ | ѥръ (jerŭ) | ||
Ꙑ ꙑ | ѥры (jery) | ||
Ь ь | ѥрь (jerĭ) | ||
Ѣ ѣ | ять (jatĭ) | ||
Ꙗ ꙗ | я (ja) | ||
Ѥ ѥ | ѥ (je:) | ||
Ю ю | ю (ju) | ||
Ѧ ѧ | (900) | ѧсъ (ęsŭ) | |
Ѩ ѩ | ѩсъ (jęsŭ) | ||
Ѫ ѫ | ѫсъ (ǫsŭ) | ||
Ѭ ѭ | ѭсъ (jǫsŭ) | ||
Ѯ ѯ | 60 | кси (ksi) | |
Ѱ ѱ | 700 | пси (psi) | |
Ѳ ѳ | 9 | фита (fita) | |
Ѵ ѵ | 400 | ижица (ižica) |
Днес руската азбука съдържа 33 букви (някои от тях изглеждат като гръцки и може да бъдат разпознати от използването им в математиката):
Руската азбука съдържа 10 гласни букви, 21 съгласни и два знака. Руският правопис отразява произношението по-точно, отколкото английският. Като цяло руските думи могат да бъдат разбрани, ако те се четат на глас буква по буква.
Има шест гласни /i/, /ɛ/, /a/, /o/, /u/, /ɨ/ и те не са категоризирани по дължина.
Ударението в руския не е фиксирано водá [vodá] – вóды [vódy], вода. В неударено положение гласните [o] и [e] се превръщат съответствено в [a] и [i], например, мóре ['morʲe] – м[a]ря [ma'rʲa], море; лес [lʲes] – л[и]сá [lʲi'sa]. Това явление се нарича редукция. Ударението в руския не се обозначава, с изключение на речниците и учебните пособия.
Руските съгласни могат да бъдат меки (палатализирани) и твърди (непалатализирани) и звучни (гласните струни вибрират, когато те се произнасят) or voiceless (the vocal chords don’t vibrate) или беззвучни (гласните струни не вибрират). Мекотата и твърдостта на съгласните в правописа е белязана от следващата гласна или символи - твърд знак (ъ) и мек знак (ь). Мекотата на съгласните също има семантична стойност. Примери: мел [mel] (тебешир) - мель [mel'] (плитчини) – мекотата на м е означена от следващата буква е, мекотата на л в думата мель - с мек знак (ь). Съгласните образуват двойки в зависимост от това дали те са звучни/беззвучни и твърди/меки:
Звучни | Беззвучни | |
---|---|---|
Чифтни | Б В Г Д Ж З |
П Ф К Т Ш С |
Нечифтни | Л, М, Н, Р, Й | Х, Ц, Ч, Щ |
Твърди | Меки |
---|---|
Буквите "а", "о", "у", "ы", "ъ", липса на меките знак в края на думата показват, че предишната съгласна е ТВЪРДА. | Буквите "и", "е", "ё", "ю", "я", "ь" показват, че предишната съгласна е мека (палатализирана). |
Б - бык | Бʼ - бег |
В - волк | Вʼ - век |
Г - год | Гʼ - геолог |
Д - дом | Дʼ - дед |
З - зола | Зʼ - земля |
К - кукла | Кʼ - киоск |
Л - луна | Лʼ - люди |
М - мама | Мʼ - миска |
Н - нож | Нʼ - небо |
П - папа | Пʼ - пять |
Р - рот | Рʼ - река |
С - сон | Сʼ - сено |
Т - ток | Тʼ - тетя |
Ф - фантик | Фʼ - фея |
Х - хобот | Хʼ - хитрец |
Винаги твърди | Винаги меки |
Ш, Ж, Ц | Ч, Щ, Й |