литовски
Lietuvių kalba
Lietuvių kalba
3,5 - 4 милиона
Литовската република, ЕС
Полша, САЩ
Беларус, Калининградска област, САЩ, Великобритания, Бразилия, Аржентина, Канада, Германия, Уругвай, Швеция, Норвегия, Австралия, Латвия и други страни
Възможно е да се каже дали една жена е омъжена или не в зависимост от формата на фамилното й име, като това правило не може да се приложи за мъже. Това означава, че неомъжените жени имат фамилни имена с окончания "aitė", "iūtė" и "ytė", а имената омъжените жени винаги завършват на "ienė". Ново окончание "ė" придоби популярност през последните години, то може да се използва от омъжена или от неомъжените жени. Но ще отнеме известно време, преди да се разпространи широко. В момента то се използва само от омъжени жени, предимно знаменитости.
Интересно е, че литовският не разполага със силни ругатни. Пример за това е rupūžė (буквално - крастава жаба). Когато литовците чувстват необходимостта да ругаят, те използват руски или английски ругатни.
Три жени се дошли във Вилнюс, Литва за първи път. След завръщането си у дома те споделили своите преживявания с приятел:
- Литовският е толкова музикален, точно като танц...
Защо?
- Защото всеки път, когато автобусът спира, пътниците казват "Lipsi, lipsi, čia-čia-čia"...
"Липси, липси, ча-ча-ча" Това не са имена на танци, а съкратена форма на "ar Jūs lipsite čia?" (Слизате ли тук?)
Балтийските езици формират отделен клон от другите индоевропейски езици.
Източнинобалтийските езици се отделят от западнобалтийските (или просто от балтийския език).
Започва да се появява разлика между литовски и латвийски.
Литовски и латвийски продължават да се развиват отделно.
Най-старият запазен текст на литовски език е молитва, написана ръчно в копие на книгата "Tractatus sacerdotalis" през 1503.
Източник: Wikimedia Commons
Литовският е един от двата оцелели балтийските езици, заедно с латвийския. Днес литовският език е най-архаичният от всички живи индоевропейски езици. Смята се, че сред най-модерните езици литовският е най-близък до прото-индоевропейски език.
"Всеки, който желае да чуе как са говорили индоевропейците, трябва да дойде и да чуе някой литовски селянин" - казва известният френски езиковед Антоан Мейе.
Когато специалистите по индоевропейска лингвистика се опитват да реконструира прото-индоевропейския език, те смятат, че съвременният литовски е толкова важнен, колкото и древните езици като латински, гръцки и санскрит.
Пол Тиме през 1958 г. сравнил литовската поговорка: Dievas davė dantis; Dievas duos ir duonos и латинския й превод Deus dedit dentes; Deus dabit et panem ("Бог е дал на зъбите, Бог ще даде и хляб") с това, което той (Тиме) нарича стара форма на санскрит: Devas adadā t datas; Devas dā t (или dadā t) api dhā nā s.
Тъй като и санскрит, и литовският са много архаични, има редица свързани и подобни думи, с еднакви или много близки значения. Например:
и много други.
В допълнение, подобен език и морфология: skr. asmi - asi - asti = литовски Аз съм - ти си - те са.
Сходството на езиците не се дължи на техни близки родствени отношения (литовският език принадлежи към балтославянските езици, а санскрит към индоарийските), а на факта, че и двата езика са запазили голяма част от прото-индоевропейски елементи. Санскрит като богослужебен език не се е променил от създаването си, а литовски език в исторически и културен контекст също се променя относително малко.
Литовският е запазил много стара лексика. Това го прави безценно съкровище. Държавната комисия за литовски език, наред с други неща, пази езика, така че да не се претоварва с прекалено много чужди думи. Ако е възможно, се правят опити за създаване на нови думи, вместо да се заемат. Независимо от това, нарастващото влияние на английския език е очевидно.
Литовски има много умалително-гальовни суфикси, следователно има много експресивни галени словоформи:
Литовският има само две числа (единствено и множествено число) и два рода (мъжки и женски).
Литовският има четири времена (минало еднократно, минало повтарящо се, настояще, бъдеще) и три спрежения.
Минало повтарящо се време се отнася до повтарящи се действия в миналото: imdavau ir skaitydavau (аз решавах и се четях (не веднъж)).
Инфинитив (нелична глаголна форма) | |
---|---|
imti (вземам), mylėti (обичам), skaityti (чета) | |
Минало време | |
единствено число | |
първо лице | aš ėmiau, mylėjau, skaičiau |
второ лице | tu ėmei, mylėjai, skaitei |
трето лице | jis/ji ėmė, mylėjo, skaitė |
множествено число | |
първо лице | mes ėmėme, mylėjome, skaitėme |
второ лице | jūs ėmėte, mylėjote, skaitėte |
трето лице | jie/jos ėmė, mylėjo, skaitė |
Минало повтарящо се време | |
единствено число | |
първо лице | aš imdavau, mylėdavau, skaitydavau |
второ лице | tu imdavai, mylėdavai, skaitydavai |
трето лице | jis/ji imdavo, mylėdavo, skaitydavo |
множествено число | |
първо лице | mes imdavome, mylėdavome, skaitydavome |
второ лице | jūs imdavote, mylėdavote, skaitydavote |
трето лице | jie/jos imdavo, mylėdavo, skaitydavo |
Сегашно време | |
единствено число | |
първо лице | aš imu, myliu, skaitau |
второ лице | tu imi, myli, skaitai |
трето лице | jis/ji ima, myli, skaito |
множествено число | |
първо лице | mes imame, mylime, skaitome |
второ лице | jūs imate, mylite, skaitote |
трето лице | jie/jos ima, myli, skaito |
Бъдеще | |
единствено число | |
първо лице | aš imsiu, mylėsiu, skaitysiu |
второ лице | tu imsi, mylėsi, skaitysi |
трето лице | jis/ji ims, mylės, skaitys |
множествено число | |
първо лице | mes imsime, mylėsime, skaitysime |
второ лице | jūs imsite, mylėsite, skaitysite |
трето лице | jie/jos ims, mylės, skaitys |
Има седем падежа (именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен и звателен), пет типа склонения за съществителните и три склонения за прилагателните.
Прилагателното в литовския може да има до 147 форми: два рода х 6 падежа х 2 числа х 2 форми х 3 степени на сравнение плюс три форми, които нямат род.
Местоименните форми на прилагателните са особеност на литовския език. Те означават, че свойството е специално и в същото време го подчертават: gražus - gražusis (красива - тази красива). Местоименните форми на прилагателни имена са неизвестни за говорещите английски, немски, френски и много други езици.
В съвременната литовска азбука има 32 букви :
Буквите ą, į, ų някога били били използвани за обозначаване на назални гласни. Вече няма назални гласни в съвременния литературен литовски, но буквите са останали за обозначаване на дългите звуците /aː/, /iː/, /uː/.
Съгласни в литовски (с изключение на "j") образуват твърди и меки двойки. Те също така могат да бъдат звучни или беззвучни.
Фонемата /х/ се обозначава с две букви – ch.
Литовският има (дълги и кратки) гласни и (твърди и меки) съгласни, а също и дифтонги (uo, ai, ei, ie) и дифтонгични комбинации (гласен и звучен: al, am, an, ar, el, em, en, er, il, im, in, ir, ul, um, un, ur, ol, om, on, or).
Източник: Wikimedia Commons
жемайтски диалект
Аукщайтски диалект