Човешко е да се опитваме да подобрим нещата, било то за добро или за лошо. Политически, технически, дори и биологически това води до красота или до бедствия. Един от любимите терени за манипулации на “homo politicus” е езикът. Език отваря различни прозорци към реалността и е основен инструмент за социалната идентичност. Това е инструмент за власт и инструмент на властта. Затова политици, лингвисти, философи и писатели винаги са се опитвали да диктуват езиковите променивместо да ги оставят да действат свободно, да потиснат един език и да дадат предимство на друг, да регулират правописа или да въвеждат нови евфемистични думи за негативни понятия. С появата на националната държава в Европа през 19-ти и 20-ти век, национални езици са облагодетелствани за сметка на малцинствените езици, а понякога и очиствани от чужди думи.

Така унгарците заменят немски и латински думи с местни, Френската академия се бори срещу английските заемки (с неголям успех) и за дълго време Исландия принуждава имигрантите да променят името си във форма с германски произход заради исландската система за бащините имена. Очевидно е, че литературата (или липсата на такава) има голямо влияние върху съдбата на един език, а живата литература може да помогне за определяне, променяне или стабилизиране на езика, както показва примерът на словашкия през 19-ти век, когато три версии на книжовен език се състезават по пътя към държавността и най-накрая една от тях става основа на съвременния словашки език.

И не говорим само за думи, значения и безкрайни немски правописни реформи - дори цели езици са предмет на планиране, често с политическа или идеологическа цел. По този начин съвременният еврейски е създаден от древен книжовен език заедно с еврейската държава, вместо да позволят например идиш да се разпространи, а пък новият норвежки (Nynorsk) става много важно средство за независимостта на Норвегия от Дания, като се създава нова езикова норма на базата на провинциални диалекти, вместо да се остави да действа “данифицираният” език на столицата Кристияния (Осло).

Специален случай на езиковото планиране и създаване е междукултурното общуване (Интерлингвистика). Докато пиджин и креолските езици възникват от само себе си в началото на следколумбовата европейска търговия, заробване и заселване, някои езици са специално стандартизирани, опростени или създадени в подкрепа на междукултурното общуване. Примери за стандартизиране на такива помощни езици са съвременният суахили в Източна Африка или йезуитският Lingua Geral (общ език) в колониална Бразилия, който е създаден на базата на местния език тупи и се използва широко в смесени семейства и за търговия в района на Амазонка. Планирано опростяване може да се види в проекти като i}Basic English, Interlingua или Latino sine flexione, а професионалните жаргони често са опростени граматически, но богати на термини (например авиационният английски). Цели езици, създадени въз основа на съществуващите човешки езици, се наричат апостериорни, докато езици, изградени въз основа на философски системи, логика, символи, звуци т.н., се наричат априорни. Вековете на насилие, които изпитали и камшика на националистическото езиково планиране, и културното потискане на малцинствата, преживели също така и появата на съпротивително движение, чиято цел е създаването на културно включени апостериорни езици с хуманистични цели. Най-успешният от тези проекти, есперанто, стартира през 1887 г. и се базира на думи и звукова система от съществуващи, главно романски езици, и напълно правилна граматика и начини за разширяване на лексиката. Независимо от правилността и фокуса върху междукултурното общуване, есперанто оттогава се превърна в един нормален език в смисъл, че има носители на езика и поети и развива нови термини като всеки друг език чрез заемки или творческо използване на речта на неговата общност, чрез намаляване на влиянието на по-нататъшно езиково планиране, с академия също толкова безсилна като Френската академия. В този смисъл, есперанто е по-малко планов език днес, отколкото, например, новият норвежки, който изисква постоянно чистене, за да запази своята идентичност.

Има само няколко известни примери на истински независими априорни езици, но някои от тях са много колоритни примери за това колко изобретателен, игрив и творчески може да бъде човешкият ум. Солресол, например, се основава на музикални нотни срички и може да се изпее, изсвири или да се представи чрез цветове или знаци с пръстите. За разлика от свирещия език на овчарите от Канарските острови, Солресол има съзнателно планирана лексика.

Хората измислят също и езици само за специфични цели, например за тайнственост, а не за разбиране. Повечето от тях са кодирани версии на съществуващи езици, като разбойническия език на Астрид Линдгрен, но може да бъдат и априорни, като мистичния Lingua Ignota на Хилдегард фон Бинген, която използва латинска граматика с измислени думи и букви. Някои артисти са отишли по-далеч, за да обогатят своята художествена вселена с така наречените художествени езици, известни примери са езиците на елфите и гоблините на Толкин, извънземният клингонски във вселената на Star Trek или по-скорошни филмови езици като на'ви (Avatar) и дотраки (Игра на тронове). Докато всички по-горе споменати все още изглеждат и функционират по-скоро като обикновени езици, има и езици, които са били проектирани поради чисто философски или логически причини и имат за цел изчерпателно да категоризират концепции. Примери за това са философската система на Лайбниц от 17-ти век или съвременните логически езици логлан и ложбан.

Накрая калейдоскопът на езиковото планиране съдържа и терминологичната област, където учени като химици, биолози, геолози или социолози се опитват да изнамерят думи, свободни от капризите на ежедневната неяснота и изменчивост на езика, и да определят тяхното значение недвусмислено и веднъж завинаги. В някои области терминологията се допълва от един вид научна или професионална граматика. Много чест пример за последното е съставянето на химични термини (срв. най-дългата дума в много езици), докато по-естествен в езиково отношение пример е медицинският латински, който допуска и стандартизира дълги изрази или дори цели изречения. Вдъхновен от такава терминологична работа и от енциклопедичното движение от 19-ти век, лингвистите също се опитват да изградят езикови онтологии и т.нар мрежи от думи, които не дефинират термини, но все пак се стремят да класифицират и свържат думите (напр. WordNet).