Въведение

Семантика е теорията на значението. Това е колоритна дисциплина, обхващаща различни равнища и концепции за значение, било то лексикално, формално, структурно или функционално.

Тя също е поле за разгорещени дебати, защото смисълът е по-произволен, или по-добре казано, условен, отколкото някой (=Платон) си представя. Няколко думи (животински звуци в {линк}Лингвопедия{/линк}) имат пряк, "естествен" смисъл, и дори езикът на животните е символичен (пчелите комуникират с танц, а китовете имат индивидуални имена).

Пример в това отношение са термините за цветове - въпреки че имат биологично идентични зрителни системи, хората не постигат съгласие по въпроса как естественият цветен континуум да се раздели на елементи, наречени цветове. Различните езици имат между 2 и 11-12 прости думи за цветове, червен е първият, който се добавя към обикновеното черно и бяло, последван от една или повече думи за синьо-зеленикаво (Берлин и Кей). Но няма съгласие къде са границите. Уелският, например, има една дума, glass, обхващаща по-голямата част английското синьо/зелено, докато руският, от друга страна, разделя синьото на тъмносиньо sinij и светлосиньо goluboj. А описателната логиката в идиомите е дори по-лоша: black eyes (черни очи) от английска футболна битка, например, ще бъдат диагностицирани като Blaues Auge (синьо око) след реванша в Германия. Така че кой цвят е най-правилната диагноза? Ние просто трябва да приемем, че смисълът е използване в рамките на една (условна) система на езика, както би казал Витгенщайн. Затова относителен мир в лингвистиката се установява, сле като Сосюр въвежда разликата между signifiant (означаващо) и signifié (означаване): Знакът е независим от неговия смисъл. (Виж също Език и мислене)ght)

Семантика на речниковия запас на езика

Тъй като думите са лесно видими, обособени и малки единици на езика, много усилия са отишли за дефиниране на думи, или, ако е възможно, "предписване" на значения от гледна точка на етимологията (Исидор Севилски). Безброй речници, енциклопедии и класификационни схеми свидетелстват за това. Наивна отправна точка е да се припише на всяка дума съответствие в реалния (неезиковия) свят, това работи само при съществителни собствени имена (имена) и биологични таксономии, или - на по-абстрактно ниво - при така наречените дейктически (указващи) думи като аз, ти, тя, тук, там, сега, вчера. Повечето думи обаче не се отнасят до неща или точки в пространството-времето, а до концепции. И тъй като те се намират в ума, е лесно двама души да имат малко по-различни идеи за една и съща дума.

Сравнително неутрален подход за класифициране е парадигматичният подход. Той работи независимо от референт, дефиниции, етимология и наблюдение, просто чрез проба кои думи могат да заместят всяка друга в същия контекст. Например контекстът "тя седна на един..." ще помогне да се класифицират стол, диван, табуретка, фотьойл, пейка като подобен тип неща (мебели за сядане). И може да се окаже много по-лесно да се обясни какво е стол, като се отбележи неговото предназначение (за сядане), вместо да ако се дефинира точно (колко крака? ако има такива?). Независимо от това, всяка култура ще има представа за "типичен предмет за сядане", независимо дали това е стол или татами, а другите предмети за сядане ще бъдат описвани чрез това как се различават от един нормален стол. Защо? Налице са експериментални психологически доказателства, че хората структурират своя семантичен пейзаж чрез смесване на понятията около т.нар семантични прототипи. Ако попитате някого да назове само инструмент, това ще бъде чук в много голям процент от случаите, музикалният инструмент ще бъде цигулка, числото ще бъде 7... но това не е телепатия, нито черна магия. Не, това е просто семантична ефективност, тъй като е по-лесно да се прави разлика, отколкото да се определя. Децата започват с прототипи като "куче" и "ябълка", след това разбират значението на думите "животни" и "плодове" чрез учене, чрез употреба, съпоставяйки дали концепцията X е по-близо до "куче" или до "ябълка". Това е причината за много деца котките да са кучета за известно време (сладко и пухкаво), а доматите са ябълки (кръгли и червени).

Формална семантика и семантически особености

Формалната семантика се стреми да намали изказванията до съждения за състоянието на нещата с поддаваща се на определение истинност, квантификаця (свеждане на качествените характеристики към количествени)и други подобни. В идеалния случай, тези съждения могат да бъдат интерпретирани с помощта на математическата логика и умозаключения. (Всички политици лъжат и всички лъжци също крият данъци -> ако някой плаща своите данъци, той не е политик).

Друг, по-малко формален подход, е измерване на значение, например класификацията на бозайниците по отношение на градируеми функции, като например "колко голям" и "колко свиреп". Това ще постави лъвове и тигрите в единия ъгъл на диаграмата, слоновете и жирафите в друг, котките и поровете в трети, а мишките и лемингите в последния. На едно по-систематичен ниво думите могат да бъдат описани като бинарни пакети от "атомни" семантични функции. Например, възможно е да се опишат превозните средства като +движещи се, -живи, докато животните са +движещи се, +живи, а растенията са -движещи се, +живи.

Структуралистична семантика

Структурализмът е оказал голямо влияние върху съвременната семантика, той гледа вижда език като мрежа от системни отношения. Въз основа на принципа на композиционалността, лингвистите се опитват да "картографират" семантичните отношения върху синтактичните отношенията между значенията на думите. Разликата между боядисвам червена къща и боядисвам къщата червена може да се заключи от синтактичния словоред: червена е част от именната фраза червена къща в първия случай, но е независима част от израза (боядисвам къщата червена) във втория случай. От гледна точка на семантиката значимо е това дали къщата е червена още преди или след боядисването. По същия начин, романските езици използват семантично позициониране на прилагателно. Така на португалски um cargo pesado е тежък товар, а um pesado cargo е тежко задължение, задача или тревога.

Всяка описателна наука започва с класификация и семантика не е изключение. Една такава семантична организационна система е речникът, друга е цифровият тематичен указател на някоя библиотека. Съвременните лингвистични ресурси като WordNets и онтологиите правят разграничение между различните отношения, като

Но тъй като езикът не е звяр, не можете да се доверите, че езиковите онтологии следват биологичните, или дори че се запазват на различни езици. Например, делфинът биологично е бозайник, но езиково често е риба, и докато английските картофи са зеленчуци, немските и датскита Kartoffeln/kartofler не са.

Педагогически полезна семантичната организационна концепция е семантичното поле на думата, когато се изброяват думи например за частите на тялото, голфа или конете. Понякога семантичното поле на думата се превръща в класификация от типа X е Y (например професии). Но често членовете на семантичното поле на дума не са ограничени нито от хипонимия, нито от клас на думата. По този начин, полето на думата "кон" съдържа не само чистокръвни жребци, кобили и тракененски коне, но също така и приспособления (като седло), части от тялото (копита) и действия (развъждам, галопирам, цвиля).

По традиция, и онтологиите, и електронните речници от типа WordNet, и семантичните полета на думите са създанени ръчно, от лингвисти, които разчитат единствено на самонаблюдението и световното знание. Това е донякъде субективен метод, който се подобрява, а понякога и заменя, от компютърно генерирани средства, използващи огромни електронни текстови колекции (като интернет), автоматичен граматически анализ и статистика. Примери са автоматично генерираните семантични полета в уеб форми (Leipzig Wortschatz) или релационни речници (DeepDict, Sketch Engine). Те синтактично извличат, например, че един кон може (а) да бъде [див, тъмен, дървен, троянски], (б) да извършва действия [да цвили, галопира, тича в тръс] или да го [връзват, отглеждат] просто чрез оценка на изречения, където думата кон има синтактична функция съответно на главна част в именна фраза, предмет или обект.

Функционална семантика

Повечето от системите за класификация, описани по-горе, се подчиняват на твърдението на Дж.Р. Фърт от 1957 г., че думата се разпознава по обкръжението й. С други думи, семантика е всичко, свързано с използване на думите и езиковата система. Намирайки се в непосредствена близост, думите създават обкръжения в ко-локации. Някои съчетания са 100% фиксирани и могат да бъдат смятани за една семантична единица (Големият взрив), а други са композиционни, но не фиксирани (висока планина, висока температура, висок дух).

Но правилата за словесното обкръжение надхвърлят словосъчетанията. Глаголите, по-специално, проектират семантични гнезда за своите синтактични аргументи. Галя, например, има слот за подлог - за (човешки) агент, и слот за допълнение - за нещо живо (човек, животно или част от тялото). Може да се каже, че в "Питър гали Джейн" Питър изпълнява семантичната ролята на агент, а Джейн, като нещо одушевено - ролята на преживяващ.

Елегантен начин да се обясни метафората е да се погледне на нея като сблъсък на семантичните видове слот и пълнеж, обикновено чрез метафорично тълкуване на последния. Например, има метафорично прехвърляне на одушевеност към неодушевени понятия, когато един поет говори за топли вечерни ветрове, галещи голата й кожа (вятър = АГЕНТ), или за пръстите на музиканта, галещи извивките на неговата китара (китара = ПРЕЖИВЯВАЩ).

Разбира се, един функционален прочит на семантиката се сблъсква не само надолу със синтаксиса, но и нагоре, с прагматиката и социалната лингвистика. По този начин, прагматично смисълът (в ъглови скоби) от примерите по-долу не съществува изрично в контекста, а могат да бъде изведен само от прагматичния контекст:

Манипулацията на прагматичния смисъл е едновременно изкуство и мощно езиково оръжие. Горкият човек в последния пример, например, е загазил, независимо дали ще отговари с да или не. Хумор, и по-специално ирония, често може да се постигне чрез първоначално проектиране на интерпретация и след това променяне на смисъла на изказването чрез изменение на неговия контекст, преръщайки положителното твърдение в отрицателно:

Накрая, изборът на специфични езикови форми могат да се диктува от социални ограничения. На японски, например, има много начини да кажете аз, например официалната форма watashi, разговорно washi (за мъж) и мило atashi (за жена). Във френския се премахва учтивото обръщение към неомъжени жени Mademoiselle (Госпожица) и остава само Monsieur (Господин) и Madame (Госпожа). Разбира се, в страна като Франция много жени са се преситили от това да бъдат възприемани през призмата +стар, .-секси.