Човекът е социално същество. Той или тя са свързани с други хора чрез емоционална връзка, понякога разглеждана като форма на приятелство, привързаност или любов. Една група се състои от най-малко двама души. Първата група, към която човек принадлежи по рождение, е групата на бебето и майката. След това едно лице принадлежи към повече и повече групи, първо по-малки и след това по-големи.

Фердинан дьо Сосюр дефинира езика структурно като система от знаци, използвани за комуникация. Знаците са произволни (създадени) и езикът е социален феномен. Езикът има две основни функции: комуникация и идентичност. Ние ще се занимаем с комуникативните и езиковите аспекти в други раздели. Тук ние ще разгледаме функцията за самоличност.

Основното изискване за група е да се намери начин да се разграничат членове от нечленове. Членовете на групата учат език в рамките на групата и само тези, които принадлежат към групата, го използват във висока степен на компетентност. Затова езикът е основният фактор, чрез които хората могат да различат дали непознат принадлежи към тяхната група или не, а в повечето случаи също и към която друга група принадлежи човек.

Езиците могат да бъдат разделени на човешки и нечовешки (животински, машинни ...) езици. Човешките езици са тези, използвани от хората за комуникация. Всички човешки езици са едновременно естествени и изкуствени. Изкуствени, защото всички човешки езици използват произволни (изкуствени) знаци - думи - и защото те са дело на човека. Всички те са естествени поради своята дълбока граматична структура. Фактът, че всеки човешки език е способен да се учи от всеки човек, доказва, че всички те са естествени.

Езици като есперанто, пиджин и креолски са нормални човешки езици по същия начин, както са етническите езици, диалекти и други форми на речта. Основното изискване към всяка езикова система, за да бъде човешкия език, е тя да е в редовна употреба от една общност.

Човешките същества създали писането, а след това държавите създали държавни езици, които се различават от други спонтанни езици чрез стандартизиране. Стандартните езици са регламентирани чрез модели за правопис и произношение, граматика и речници, и те са писмени. Следователно промените в тези езици са по-бавни, отколкото в спонтанен език.

Всеки човек принадлежи едновременно към много групи (семейство, град, регион, нация, религия, философия, групи приятели и т.н.). И всяка група се стреми да разработи варианти на език, които да я разграничат от другите групи. Ето защо всеки на практика говори много разновидности на езици, дори ако не е наясно с това. Хората са многоезични по природа.

Всеки език също има тенденции към по-широко използване извън рамките на собствената си група и всеки се стреми към някакво използване на езика на съседните групи, за да се улесни комуникацията. В този смисъл, някои езици продължават да растат поради общата сила (икономическа, военна и т.н.) на техните носители, както и поради силата и привлекателността на техните култури (културните продукти включват изкуство, образование, религия, развлекателни индустрии...) и стават повече или по-малко използвани международни езици.

Най-силните езици имат тенденция към най-широката международна употреба. По този начин има няколко международни езика. Въпреки очевидното господстващо положение на английския език, много хора по целия свят не го говорят. Руският има продължителна международна роля в страните от бившия Съветски съюз, испанският - в цяла Латинска Америка (с изключение на Бразилия), френският - в много страни на франкофонията, китайският - в обширен район около Китай, а различни международни езици на диаспората са в употреба сред хората без конкретна територия, като ромски и синти, иврит преди създаването на държавата Израел, есперанто и т.н.

Страни, които са създадени чрез обединяване на няколко етнически групи или нации, имат нужда от неутрален нов език за изразяване на общата им идентичност, като индонезийския език. Ако се наложи езика на най-влиятелната етническа група за тази цел, държавата има тенденция да бъде краткотрайна (например бившия Съветски съюз, Югославия и т.н.) или да оцелее, но с дългосрочна нестабилност.