История

Финският език е от угрофинската езикова група. Заедно със самоедския език, угрофинските езици образуват уралското езиково семейство. Следващата фигура е графично представяне на историческото развитие на уралското езиково семейство.

Историческо развитие на уралското езиково семейство (източник: http://www.regulytarsasag.hu/madartavlatbol цитира: Finnougor Kalauz, edited by Martha Csepregi Medicina Co Publishing, 2001.)

Много хора предполагат, че финският и сродните му езици са "скандинавски". В действителност, финският не е генетично свързан с шведския или норвежкия. Единственият основен европейски език, който има общи предци с финския, е унгарският. За да се даде представа за това колко близка е тази връзка, финският е толкова тясно свързан с унгарския, колкото английският е, да речем, с албанския или руския език. Най-тясно свързани с финския са други балто-фински езици: естонски, карелски, вепсийски, ливски, ижорски и др. Говорещите фински са в състояние да разберат карелски и до известна степен също и естонски. Финският е един от най-силните угрофински езици. Той има статут на официален език във Финландия и ЕС и има почти 5 милиона говорещи. Повечето от неговите родствени езици се говорят в Руската Федерация. Много от тези езици са заплашени от изчезване. Таблицата по-долу показва 15 сродни думи във финландски и други угрофински езици.

Диалекти

Има три основни групи диалекти: северни, източни и западни диалекти.

Диалекти на финския

1. Lounaismurteet
2. Hämäläismurteet
3. Etelä-Pohjanmaan murre
4. Keski- ja pohjoispohjalaiset murteet
5. Peräpohjalaiset murteet
6. Savolaismurteet
7. Kaakkoismurtee

Източник: Wikimedia Commons

В сравнение с други европейски езици, на разклоняването на диалектите на финланския е доста голямо. Основното разграничение между диалектите на финския е между източните и западните диалекти. Диалектните различия се отнасят главно до фонетиката и фонологията, но има и някои интересни лексикални различия. Например, думата означаваща брезови клонки, които се използват в сауна-та, е vihta в западната и vasta в източната и северните части на Финландия.

Разпространение на vasta и vihta.

Граматика

Финският език е аглутинативен; една морфема (най-малката езикова единица, която предава смисъл) има едно граматично значение. Формирането на думи в аглутинативен език като финския е като нанизване на мъниста на конец, едно до друго. Финската дума vaimollenikin се превежда с няколко думи и означава "също и на жена ми":

В раздела за Обща информация в началото е посочена най-дългата финска дума, която не е съставна дума - epäjärjestel­mällistyttämättö­myydelläänsäkäänköhän. Тя също се образува от морфеми, сложени една до друга в съответствие с правилата за аглутинация. Думата почти няма смисъл, въпреки че означава повече или по-малко "дори не от липсата на организация, както предполагаш".

Друга интересна особеност на финския е броят на граматическите падежи. В зависимост от подхода се приема, че във финския има от 14 до 17 падежа. Шест от тях са падежи за място: те предават смисъла на движение към място, пребиваване на място или отдалечаване от място. Ако човек иска да каже, че е в къщата (talo), формата е talossa, където "в" се означава от -ssa-компонента. Наставката -sta се прибавя към корена, за да се изрази "извън", докато -on в taloon означава движение "навътре, към". Във финския е важно да се прави разлика между "вътрешните" и "външните" падежи за място. Ако нещо е отворено пространство (като маса или покрив), се използват различни от трите споменати по-горе окончания, като финският прави граматическо разграничение между, например, движение към вътрешността и към повърхността. Katto означава "покрив" на фински. Katolle се използва за описване на действието качване на покрива, а katolta - слизане от покрива:

Фински падежи за място