Езикова политика

В много общества се говори на повече от един език или езикови варианти. Такива общества са многоезични и трябва да направят своя избор по отношение на езиковата политика, която е съвкупност от мерки, които благоприятстват или препятстват използването на определени езици. Много народи използват езиковите политики за насърчаване на един официален език като национален език, за сметка на други. Други страни се опитват да защитават и насърчават регионалните и етническите езици. Някои страни избират многоезичен модел, като например Швейцария с нейните четири официални езици или Канада с френски и английски език. Тази езикова политика насърчава двуезичие, както на институционално, така и на индивидуално ниво.

Национални езици и езиците на малцинствата

Когато един език се превръща в национален език, другите се считат за малцинствени езици. Някои езиковите политики подкрепят и защитават малцинствените езици чрез национално или международно законодателство. Други предпочитат езиковата дискриминация и потискане на езиковите права до ограничаване или дори забрани за използването на малцинствени езици. Някои малцинства са разширения на езикови територии от съседни държави (като словенци или германци в Северна Италия) или в резултат на имиграцията (албанци и хървати в Южна Италия, ромските народи навсякъде) или исторически събития (като например експулсирането на евреите или колонизация от римляните на Балканите: власи, аромуни).

Малцинства в собствените им страни

Друг вид местно езиково малцинство може да се илюстрира с фриулски и ладински език в Италия, които са различни от италианския, но са от романските езици, като самия италиански. Италия всъщност е дом на много романски езици и е може най-богатата страна в Европа от гледна точка на лингвистиката. Примери за такива местни езици включват сардински, пиемонтски, неаполитански и други. Те се развиват независимо от латинския по същия начин, както е направил това тосканският италиански. Те са, технически погледнато, не италиански диалекти, а регионални езици.Имат различни типологични и исторически идентичности, но не са признати за малцинствени езици по различни причини, едната от които е липсата на желание за такова признаване от говорещите ги. Но това поне отчасти е в резултат на едноезичния модел на езиковата политика, която диктува, че италианският е единственият език на държавата.

Диалекти

Носителите на езика не винаги говорят стандартен език, а вместо него използват диалект, тоест регионален или класов вариант, с малко по-различна лексика, произношение или граматика. Те могат също така да имат акцент, който е разновидност на един и същ език, различаващ се силно по произношение. Акцентът като термин за езиково различие може да се отнася до акцент на диалект (тъй като диалектите имат различни местни реализации) или до акцент на стандартния вариант, който е просто диалект с най-висок социален престиж, внимателно разработен за различни по-високи социални функции на социалната комуникация: формална или неформална; писмена или говорима. Конвенциите за произношение, лексика, граматика и писане на стандартния език са изрично фиксирани като повече или по-малко задължителна норма за всички потребители, най-малко в официално съобщение. Езикът също може да има много вариации в зависимост от социалното положение на потребителите. Хора от работническата класа говорят по различен начин от по-горните класи (както на диалект, така и на стандартен език). Може да има и разлики между по-млади и по-възрастни, мъже и жени или други социални групи. Младите хора и професионалните общности използват един вид специализиран език като жаргона на адвокатите, лекарите или крадците, езика на улицата или младежкия жаргон. Техническият термин за такава форма на езика е социолект, т.е социално разнообразие на езика.

За "домашно" можете да прочетете пиесата Пигмалион на Бърнард Шоу или да я гледате наживо.