Фонетика и фонология

Фонетика е клон на лингвистиката, който изучава звуците на човешката реч. Терминът се използва също и за езика на знаците, където се изучават жестовете и визуалната съставка на знаците.

Фонетика се занимава с физиологическото произвеждане, преноса и възприемането на звуците. Фонология, от друга страна, се занимава със структурата на звуковия строеж на езика. Тук фонемата е от решаващо значение. Фонемите са минималните различими единици, които са градивните елементи на думите на един език (в устната реч или в езика на жестовете).

Транскрипция

Фонетичната транскрипция е начин за представяне на звуците, които се срещат в човешките езици, независимо от начина, по който са написани. Най-широко известна система е Международната фонетична азбука (МФА; на англ. IPA - International Phonetic Alphabet), основаваща се най-вече на латинската азбука, която е в състояние да транскрибира характеристики на речта като съгласни, гласни и надсегментни особености. Тя е разработена от Международната фонетична асоциация като стандартизирано представяне на звуците на човешката реч. МФА се използва от лексикографи, чуждоезикови студенти и учители, лингвисти, логопеди, певци, актьори, създатели на изкуствени езици и преводачи.

Официална схема на МФА от 2005 г. (CC-BY-SA лиценз)

Отношения между фони и фонеми

Фон е основната звукова единица на човешката реч; фонема е основната звукова единица за конкретни езици. Фонемата е абстрактна единица за даден език и включва няколко различни фони. Това е отразено на различни нива на транскрипция. Целта на фонетичната транскрипция (обикновено в квадратни скоби) е да транскрибира звуците (фоните) така, че да се опише точната артикулация, докато фонемната транскрипция (обикновено в наклонени черти) транскрибира думите от гледна точка на това как звуци са категоризирани в даден език. Границата между фонемната и фонетичната транскрипция невинаги е ясна - тясно фонетичната транскрипция улавя повече варианти в звуците, докато широко фонетичната транскрипция улавя само най-забележимите черти и се прелива във фонемна транскрипция.

Например, обичайното произношение на английската дума може да бъде тясно транскрибирано като [ɹ̠ʷɛd], където [ɹ] означава американско (алвеоларен апроксимант), знакът "минус" отдолу показва, че се произнася с отдръпнат назад език (произвежда се по-назад в устата, отколкото обикновено), а [ʷ] означава лабиализация (устните са леко закръглени). Широката транскрибция може да е просто [ɹʷɛd] (без да се маркира задпоставеност) или още по-широката [ɹɛd], но фонематична транскрипция ще бъде просто /red/, без да се показват различните варианти на /r/.